Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 18

Поне за известно време, но аз винаги бях зле с парите. Забърках се с друго виетнамско момиче: танцьорка в един безвкусен и шумен клуб, често посещаван от американските войници. Тя искаше пари — повечето виетнамски момичета мислеха само за това. Така че една нощ, когато бях изпаднал в истинско опиянение, влязох в друго обменно бюро. Този път не поех никакви рискове. Имаше буря с гръмотевици, както и въздушно нападение, така че изстрелът от пистолета ми се стопи сред трясъците. След това мислех за убийството на стария виетнамец толкова, колкото бих мислил, ако бях застрелял някоя дива патица. Взех от отворения му сейф хиляда долара. Те бяха достатъчно, за да прекарам добре с момичето известно време и да имам нещо в джоба си. Направих това три пъти. Всеки път убивах служителя и накрая съвестта започна да ме гризе. Жертвите ми се явяваха насън. Непрекъснато виждах пълните им с ужас очи, когато ги застрелвах. Тези очи ме преследваха дори когато обслужвах самолета на Олсън. Така че спрях да го правя. Сега, докато седях в този луксозен кадилак, очите им отново се появиха.

Кендрик казваше:

— Какво съм намислил ли? Ще го научиш от Бърни. Операцията си е негова, но има едно нещо, което искам да те попитам. Бърни твърди, че би направил всичко, ако става дума за много пари. Важната дума тук, разбира се, е „всичко“. Мога ли да те попитам дали наистина е така?

— Зависи от това, какво означават „много пари“ — отвърнах.

Той кимна.

— Това е верният отговор. — Издиша дима от пурата си, който моментално бе изтласкан от колата от един малък, но ефективен вентилатор. — Да… колко много? Би ли те заинтересувал четвърт милион?

Усетих как по гърба ми премина тръпка, но запазих хладнокръвие.

— Всеки би се заинтересувал.

— Не говоря за всеки. — В гласа му внезапно прозвуча нетърпение. — Питам теб.

— Зависи.

— Това е прост въпрос, скъпи. Ще направиш ли всичко за четвърт милион долара?

— Ще трябва да разговарям с Бърни.

— Съвсем правилно. — Кендрик взе един миниатюрен микрофон и каза: — Връщаме се, Юко.

Кадилакът спря, зави и се насочи обратно към града.

— Ама че история — рекох. — Първо Бърни ми предлага фалшива работа. После Пам ме прелъстява. А сега ти се появяваш на сцената и ми говориш за четвърт милион долара. Това не е нещо, което бих нарекъл добре планирана операция. Прекалено претупана е. Я си представи, че сега отида при ченгетата и им кажа какво става тук. Мислиш ли, че ще се заинтересуват?

Кендрик затвори очи. Приличаше на възрастен делфин, който си почива.

— Може и да се заинтересуват, скъпи, но си мисля, че повече ще се поинтересуват от теб. — Той бутна перуката си, като продължаваше да е със затворени очи. — Но нека не говорим за полицията. Това винаги е потискаща тема. Има възможност да получим пари и твоят дял ще бъде четвърт милион долара. Трябва да говориш с Бърни и винаги можеш да кажеш „Не“. Ако откажеш, можеш да вземеш самолета до малкото си градче и да прекараш останалата част от живота си, опитвайки се да си припечелваш препитанието. Това, разбира се, е твое право, но, от друга страна, можеш да се включиш в плана ни и да станеш богат.