Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 22

— Как е тя? — попитах.

— Д-р Уинтърс я преглежда в момента. — Погледна ме така, сякаш бях скитник, който проси пари.

Поколебах се, после зърнах един от лекарите, които я бяха внесли, да се задава и приближих към него.

— Как е тя? Зле ли направих, като я преместих?

— Дяволски добре сте направили — рече той и се усмихна. — Няма нищо счупено, но има мозъчно сътресение. Пита за коня си.

— О’кей. Предайте й да не се безпокои за него. Ще се погрижа за коня.

Докато вървях към изхода, чух лекарят да казва на сестрата:

— Свържи се с мистър Есекс и го уведоми!

Излязох под горещото слънце, качих се в джипа и се насочих в посоката, в която бе избягал конят. О’Брайън беше изчезнал. Отне ми два часа, които ми се сториха дяволски дълги, за да хвана коня. Той беше в една горичка в далечния край на летището и си беше жив късмет, че го забелязах. Страхът му бе минал и не се оказа особено трудно да го завържа за джипа и да подкарам бавно обратно, следван от него.

Конярят на мисис Есекс се появи неизвестно откъде, когато спрях пред болницата, усмихна ми се и се погрижи за коня.

Влязох в сградата и отидох до рецепцията.

Сестрата ме погледна и вдигна вежди.

— Да?

— Ще се погрижите ли да предадете на мисис Есекс, че съм намерил коня й и че той е здрав и невредим — рекох. — Тази новина може да й се отрази добре.

Тя наклони глава.

— А вие сте…?

— Джек Крейн. Мисис Есекс ме познава.

В очите й внезапно се появи съмнение. Изведнъж през глупавата й, снобска глава мина мисълта, че въпреки потните си, мръсни ръце може и да съм важна личност в царството на Есекс.

— Веднага ще съобщя на д-р Уинтърс, мистър Крейн. Благодаря, че ни уведомихте.

Погледнах я продължително и твърдо, после кимнах, върнах се при джипа и подкарах към работната площадка.

Когато слизах от джипа, чух нов взрив. Поне О’Брайън не беше спрял да работи. На него не му пукаше за мисис Лейн Есекс, но с мен не беше така.

Спомнях си допира на тялото й, докато я държах в ръце. Спомнях си онези теменужени очи и докосването на венецианскочервената й коса до лицето ми, когато я вдигах.

Отидох до разваления булдозер и отново се заех с него, като междувременно продължавах да мисля за нея. Все още бях зает с тези мисли, когато изсвириха края на работния ден.

* * *

Върнах се в бунгалото си и взех така необходимия ми душ. Докато си обувах панталона, на вратата се почука. Мислейки, че е Тим, викнах „Влизай“ и се пресегнах за ризата си.

Вратата се отвори и вътре се вмъкна Пам Озбърн. Тя бързо затвори и видях, че лицето й е бледо, а очите — сърдити.

— Какво искаш? — Не ми трябваше тук. — Изчезвай, бейби. — Загащих ризата си. — Сгреших с теб.

По изражението на лицето й виждах, че не е чула какво й казах.

— Защо трябва да се държиш като малоумен? — запита тя. — Сега си в центъра на вниманието, а точно това Бърни не иска.

Отидох до масата и седнах.

— Какви ги дрънкаш?

— Цялото летище говори за това, че си закарал онази кучка до болницата и после си й намерил дяволския кон.