Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 66

В резултат на това пламъците си бяха проправили път нагоре през водопроводните шахти и електрическите кабели. Само около шейсет процента от тези вътрешни проходи бяха пожароустойчиви и оборудвани с водоразпръскващи инсталации, както беше отбелязано в строителната документация.

Така разрушението беше придобило шахматен порядък — някои от подовете бяха буквално изтърбушени, докато други се бяха запазили почти непокътнати.

Дванайсетият етаж беше пострадал най-вече от дима и водата, но аз не забелязах никъде изгорени стени, мебели или предмети. Мокетът беше потъмнял от саждите и прахта. Тапетите бяха избелели и разкъсани. Няколко лампиона бяха паднали от тавана и се бяха разбили, което изискваше от мен да внимавам като вървя.

Един пустинен лешояд вероятно беше влетял от един от счупените прозорци, но после не бе успял да намери пътя навън. В трескавото си търсене той си беше счупил крилото в стена или в рамка на врата. Сега зловещият му скелет беше проснат в средата на коридора.

Макар че в сравнение с останалите дванайсетият етаж беше в сравнително добро състояние, човек едва ли би избрал да отседне тук.

Движех се предпазливо от една отворена врата към друга, надниквайки зад рамката, преди да продължа напред. Стаите бяха празни.

Мебелите бяха разбъркани от силния трус и наклонени настрани. Във всички помещения бяха струпани в единия край — там, накъдето мощната сила ги беше подхвърлила.

Зад счупените прозорци и зад онези, чиито стъкла не бяха изцапани със сажди, небето беше наситено с буреносни облаци. Само на юг беше ясно и синьо, но тъмните облаци бързо се движеха и натам.

Затворената врата не ме тревожеше. Щях да чуя завъртането на ръждясалата дръжка или изскърцването на пантите, ако някой отвореше. Освен това вратите тук не бяха облицовани, нито бели, както тези от предсмъртните ми сънища.

На половината разстояние между асансьорите и пресечката със следващия коридор се натъкнах на затворена врата, която не можех да подмина. Потъмнялата табела гласеше „Стая 1242“. Сякаш направляван от кукловод, който ме контролираше с невидими конци, аз хванах дръжката на вратата с дясната ръка.

Все пак успях да се овладея, допрях ухо до вратата и се заслушах. Нищо.

Подслушването на врата е винаги загуба на време. Слушаш ли слушаш, а когато добиеш увереност и спокойствие, че пътят ти е чист, отваряш вратата и някой тип с надпис РОДЕН ДА УМРЕ, татуиран на челото, ти тиква огромен револвер в лицето. Този подход е толкова надежден, колкото и трите закона на термодинамиката.

Когато отворих вратата, пред мен не се изпречи татуиран бандит, което означаваше, че законът на земното притегляне скоро щеше да престане да действа и мечките щяха да излязат от гората, за да се облекчават в обществените тоалетни.

И тук както навсякъде преди пет години земетресението беше пренаредило мебелите, захвърляйки ги на една страна, обръщайки леглата върху столовете и тоалетките. Сигурно мястото беше претърсвано със специално обучени кучета, за да установят, че под купчината не са останали живи или мъртви хора.