Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 68

— В мига, в който си вдигна задника от стола, ще има бум. Ако се опитам да се движа със стола и нивелирът се наклони — пак бум.

— Да, имаме сериозен проблем — съгласих се аз.

Двайсет и девета глава

Шепнешком продължихме разговора. Не само за да не ни чуе жената-самоубиец, болна от луда крава и сифилис, и нейните приятелчета, а предполагам, защото се опасявахме, че ако кажем и една погрешна дума, ще задействаме бомбата.

Свалих прикрепващата лента от предмишницата си заедно с фенерчето.

— Къде са те? — попитах.

— Не знам. Од, трябва да се махнеш оттук.

— За дълго ли те оставят сам?

— Проверяват ме през час. Тя беше тук само преди петнайсетина минути. Повикай Уайът Портър.

— Това не е неговият район.

— Тогава той да повика шерифа Еймъри.

— Ако се намеси полицията, ще умреш.

— А кой искаш да повикаш — отдела по чистота ли?

— Просто знам, че в този случай ще умреш. Могат ли да те взривят, когато си поискат?

— Да. Тя ми показа дистанционното. Каза, че ще е лесна работа, като да смени телевизионния канал.

— Коя е тя?

— Името й е Датура. С нея има двама типа. Не ги знам как се казват. Имаше и един трети кучи син.

— Открих трупа му. Какво му се случи?

— Не можах да видя. Той беше… странен. Като другите двама.

Заех се да режа изолирбанда на лявата му ръка.

— Как й е първото име?

— Датура. Не й знам фамилията. Какво правиш? Не мога да стана от стола.

— Трябва да си готов, в случай че ситуацията се промени. Коя е тя?

— Од, тя ще те убие. Повярвай ми. Трябва да се махнеш оттук.

— Не и без теб.

Дани поклати глава:

— Не искам да умираш заради мен.

— Тогава заради кого? Заради някой напълно непознат ли? Има ли смисъл? Коя е тя?

Той въздъхна печално.

— Ще помислиш, че съм пълен загубеняк.

— Не си загубеняк. Малко си смахнат, и аз съм смахнат, но не сме загубеняци.

— Ти не си смахнат.

Започнах да режа втората намотка около дясната му ръка.

— Аз съм само готвач по професия. А когато добавих и плетена жилетка към гардероба си, промяната беше драстична. Виждам мъртви хора и разговарям с Елвис. Така че не ми казвай, че не съм смахнат. Коя е тя?

— Обещай, че няма да кажеш на татко.

Дани нямаше предвид Саймън Мейкпийс, биологичния си баща, а доктор Джесъп. Не знаеше, че той е мъртъв.

Сега не беше най-подходящият момент да му кажа истината. Вестта щеше да го съсипе. А на мен ми трябваше максимално концентриран и смел.

Нещо в очите ми, в изражението на лицето ми го накара да се намръщи и той ме попита:

— Какво има?

— Няма да му кажа — обещах и продължих с изолирбанда на десния му крак.

— Закълни се.

— Ако някога му кажа, обещавам да ти върна картата с венерианското чудовище.

— Още ли е у теб?

— Нали ти казах, че съм смахнат. Коя е тази Датура?

Дани си пое дълбоко въздух и го задържа толкова дълго, че си помислих дали не иска да кандидатства за Гинес. Накрая изрече:

— Телефонен секс.

— Телефонен секс?

— Сигурен съм, че за теб е огромна изненада, но аз никога не съм бил истински с жена.