Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 40

Когато се спрях и отново я погледнах, видях, че и тя беше слязла на първото стъпало.

— Може би, за да съм спокойна, искам да си го изясня… Не дойде ли да се сбогуваш?

— Не!

— Истина ли е?

— Истина е.

— Закълни се в бог.

Вдигнах ръка сякаш бях някакъв хлапак, който произнася скаутска клетва.

Тя обаче като, че не остана много убедена.

— Ще е глупаво да си отидеш от живота ми с лъжа.

— Не бих ти сторил никога подобно нещо. Освен това нямам никакво намерение да се самоубивам. Харесвам живота си, макар и да е малко странен. Само като извървя жизнения си път, доколкото и както мога, аз ще отида там, накъдето се стремя. Нали ме разбираш?

— Да. — Тери се наведе. — Ще седна тук и ще гледам как се отдалечаваш. Няма да ти е на късмет да ти обърна гръб точно в този момент.

— Добре ли си?

— Върви. Ако е жив, върви при него.

Обърнах се и отново заслизах по стълбите.

— Не се обръщай повече назад — за последно каза тя. — Също е на лош късмет.

Слязох по стълбите и продължих по уличката. Не се обърнах назад, но чух тихия й плач.

Петнайсета глава

Не се огледах за непознати, не чаках, докато се появи удобна възможност. Приближих се до триметровата ограда и я изкачих. По-малко от десет секунди след това се приземих от другата страна.

Малцина биха предположили, че някой ще тръгне да прониква незаконно в чужд имот посред бял ден. Ако ме видеха, минувачите биха предположили, че съм служител от канализацията и че просто съм си изгубил ключа.

Никой не би заподозрял чисто облечен, подстриган и обръснат младеж в недобронамереност. Аз не само съм добре подстриган и обръснат, но нямам татуировки, обици и халки по веждите, носа, устните или езика.

Следователно най-много биха ме заподозрели, че съм пътешественик във времето, който е дошъл от далечното бъдеще. Бъдеще, в което тоталитарните норми на поведение от петдесетте години са били наложени отново от някой деспотичен режим.

Точно под покрива на сградата бяха разположени вентилационни отвори. Но те бяха тесни дори и за спретнат младеж.

Когато рано сутринта минах оттук, бях забелязал, че бравите и пантите на вратите са доста стари и ръждясали. Може би бяха монтирани още когато Калифорния се управляваше от онзи губернатор, който вярваше в лечебната сила на кристалите, уверено предсказваше залязването на автомобила до 1990 година и ходеше с една рокзвезда на име Линда Ронстад.

Когато погледнах отблизо, забелязах, че бравата е не само стара, но и евтина. Което правеше степента на защита на едно ниво по-високо от обикновен катинар.

По време на разходката ми от „Грил“ дотук бях спрял в Мемориъл Парк, за да извадя от раницата си няколко здрави отвертки. И сега с тяхна помощ буквално откъртих бравата от вратата.

Вдигнах доста шум, но той продължи не повече от половин минута. Смело, сякаш съм си у дома, влязох вътре, намерих ключа за лампата и затворих вратата след себе си.

Вътре имаше сандък с инструменти, но постройката служеше главно като преддверие към шахтата, от която се слизаше в подземните отводни тунели на Пико Мундо. Надолу водеха широки спираловидни стъпала.