Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 39

— Той всъщност се опита да ми обясни с жестове, което е нещо ново, но аз не го разбрах.

— Може пък аз да го разбера — каза тя, след като ми отвори вратата. — Знаеш ли, че е имал еднояйчен брат-близнак?

— Да, знаех го, но го бях забравил.

— Джеси Гарън Пресли е бил мъртвороден в четири часа през нощта, а Елвис Аарън Пресли е излязъл на бял свят трийсет и пет минути по-късно.

— Помня, че си ми разказвала. Джеси е бил погребан в кутия.

— Повече семейството му не е могло да си позволи. Бил е погребан в гробището „Прайсвил“ на североизток от Тупело.

— Помисли си само — еднояйчни близнаци. Приличат си като две капки вода, имат еднакви гласове и сигурно имат еднакви способности. Но единият става най-прочутата звезда в музиката, а другият е погребан още като бебе.

— Тази мисъл не му е давала покой цял живот — каза Тери. — Хората твърдят, че често през нощта е разговарял с Джеси. Чувствал се е така, сякаш едната му половина е липсвала.

— Той и така е живял — като половин човек.

— В известен смисъл, да.

Тъй като от личен опит познавах подобно преживяване, изведнъж изпитах съжаление и симпатия към Краля.

Прегърнахме се и тя каза:

— Нужен си ни тук, Оди.

— И аз самият имам нужда да съм тук. Ти си страхотна приятелка, Тери.

— Кога да започна да се тревожа за теб?

— Съдейки по изражението на лицето ти, вече си започнала.

— Не искам да слизаш в тунелите. Все едно се погребваш жив.

— Не страдам от клаустрофобия — уверих я и излязох на външната площадка.

— Нямах предвид това. Давам ти шест часа и после се обаждам на Уайът Портър.

— Бих предпочел да не го правиш. Тери, сигурен съм повече от когато и да било, че трябва да изпълня мисията сам.

— Наистина ли си сигурен? Или… има нещо друго?

— Какво друго може да има?

Тя явно се страхуваше за мен, но не искаше да си го признае. Вместо да ми отговори или дори да потърси отговора в очите ми, зарея поглед в небето.

От север-североизток се струпваха тъмни облаци. Приличаха на парцали, с които беше избърсана цялата мръсотия от пода.

— Тук се крие нещо повече от завистта и вманиачеността на Саймън. Нещо много странно, но не знам какво. Във всеки случай дори и специален отряд на полицията не би могъл да спаси Дани. Заради дарбата ми аз съм най-големият му шанс.

Целунах я по челото, обърнах се и тръгнах надолу по стълбите.

— Дани мъртъв ли е вече? — попита тя.

— Не. Както казах, нещо ме привлича към него.

— Вярно ли е?

Изненадан от реакцията й, аз спрях и се обърнах към нея:

— Той е жив, Тери.

— Ако с Келси бяхме дарени от съдбата с дете, сега щеше да е на твоята възраст.

Усмихнах се.

— Много си мила.

Тя въздъхна.

— Добре, давам ти осем часа и нито минута повече. Ако ще да си екстрасенс, медиум или каквото и да е, но моята женска интуиция рядко ме лъже.

Не ми беше необходимо шесто чувство, за да разбера, че няма смисъл да се пазаря с нея да увеличи часовете от осем на десет.

— Осем часа — съгласих се. — Ще гледам да ти се обадя, преди да изтекат.

След като отново заслизах по стълбите, тя за сетен път ме спря:

— Оди, ти дойде само за да вземеш телефона назаем ли?