Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 27

Нищо чудно, че онези умници непрекъснато ми повтаряха да внимавам. Та това беше бомба! Бяха я направили съвсем като калъфката на кинжала, надявайки се, че в бързината да се отърва от нея аз няма да забележа разликата. Пъхнах я в сейфа с бързината на човек, който маха от скута си отровен паяк-тарантул.

Нямах никаква представа кога трябва да избухне това нещо. Бях сигурен обаче, че когато това стане, от касата и нейното съдържание няма да остане дори следа. Значи така са решили да прикрият следите от кражбата на пудриерата. Брет би могъл да предположи единствено това, което всеки на негово място би допуснал — някой се е опитал да взриви вратата на сейфа, но е сложил прекалено много тринитротолуол. Идеята беше умна, съвсем в стила на Горман. Но когато си представих как се катеря по стената и се промъквам в къщата на метри от пазачи-професионалисти с адска машина в джоба, по челото ми изби нова студена пот. Затворих касата и завъртях копчето. Единствената мисъл в главата ми беше да се отдалеча колкото може по-далеч, преди бомбата да е избухнала. Може би бях прекалено афектиран, но и вие на мое място бихте се чувствали по същия начин. Бомбите поначало са опасни играчки, особено пък тези, които са домашно производство. Не се съмнявах, че Паркър (ако той беше реализаторът на цялата идея, разбира се) беше нагласил часовниковия механизъм да избухне, когато сме вече далеч от имението. Но когато става въпрос за адски машини, нямам доверие на никого. Затова предпочетох да приема, че онази машинка може да избухне всеки момент.

Отскочих към вратата, натиснах бравата и излязох. В същия момент, хванал топката от другата страна, насреща ми се изправи Нед.

Имам славата на човек с бързи реакции, особено когато става въпрос за юмручен бой. Не ми трябва никакво време за мислене, когато изпадна в подобна ситуация Рефлексите ми правят каквото трябва, далеч преди в играта да се включи и мозъкът ми. Още преди да се осъзнае, Нед се оказа в клещите на двете ми ръце, сключени около врата му.

Рефлексите му бяха цяла миля след моите. В продължение на цяла секунда стоеше като ударен от гръм и ме гледаше как му мачкам гушата. Но ще призная, че излезе от това състояние изключително бързо. Само след миг стисна китките ми и аз веднага разбрах, че едва ли ще успея да удържа желязната си хватка. Беше силен като мечок.

Исках само едно — да не му позволя да извика. Успял да дръпне едната ми ръка от гърлото си, той ми нанесе такъв удар във врата, че за миг помислих да не би да е паднал таванът. Страшно ме заболя и страшно се ядосах. Забих му два бързи в корпуса. Ребрата му едва ли бяха от бетон, но поне на пипане изглеждаха такива. Той изпъшка и пое дълбоко въздух. Треснах го отново, още преди да е успял да извика. Коленете му леко се подгънаха и това беше причината брадичката му да се размине със свистящия ми юмрук, в следващия миг скочи пъргаво напред и ме сграбчи през кръста. Сякаш на кино със забавен кадър вкопчените ни тела меко тупнаха на дебелия килим. После започнахме да се бием като две разярени животни. Той беше запознат с всички мръсни трикове на уличните побойници, беше дори по-добър, а и по-жесток от тях. Продължавах да го засипвам с тежки удари, убеден, че в крайна сметка няма да може Да ги понесе. Поне не всичките. В един момент докопах главата му и здраво я треснах в пода. Той се извъртя като змия и ми нанесе такъв ритник в гърдите, че от тях се изтръгна тъжен и протяжен вик, наподобяващ воя на сигнален буй в бурно море.