Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 25

— Отваряй си зъркелите и толкоз! — тросна се Нед. — Ония двамата не ми излизат от акъла!

— Още ли? Заблудили са се и толкоз. Всеки път, когато някой заблуден тип се появи наоколо, ти заставаш на нокти! Не можеш ли да се отпуснеш?

— Не ми харесаха мутрите им — отвърна Нед. — Докато мърльото зад волана дрънкаше глупости, другият използваше очите си, и то добре. Опасен тип.

— Добре, добре. Тръгвам да обиколя терена. Ако случайно се натъкна на твоя опасен тип, ще наторя почвата с него.

— Вземи и кучето — посъветва го Нед. — Къде е то между другото?

— Вързано е, сега ще ида да го взема. След половин час ще се видим тук.

— Добре.

Замръзнал като статуя в мрака, аз стоях и слушах. Нед остана на мястото си. Сложил ръце на кръста, той бавно оглеждаше околността. Продължаваше да е с гръб към мен.

Напрегнах мускули и бавно започнах да се отдалечавам, все така прилепен към стената. Не спрях, докато не го изгубих от поглед. Още няколко стъпки и стигнах до някаква врата. Пипнешком затърсих резето, напипах го и завъртях китката си. Нищо. Вратата се оказа заключена. Прехвърлих оловната тръба в лявата си ръка и бръкнах в джоба за ключа на Паркър. Не смеех да включа фенерчето и заопипвах вратата на тъмно. Бях нащрек и постоянно се ослушвах, тъй като на Нед като нищо можеше да му хрумне да се върне обратно. Най-сетне напипах ключалката, плъзнах вътре ключа и леко го завъртях. Езичето отскочи с едва чуто прищракване, но на мен ми се стори, че някой гръмна с пищов до ухото ми. Замръзнах на място, цял превърнат в слух. Нищо. Завъртях топката на бравата и вратата се отвори. Плъзнах се в мрака зад нея, извадих ключа и внимателно заключих отвътре.

Озовал се най-сетне във вътрешността на къщата, изведнъж се почувствах хладен и спокоен като купичка е лед. Най-сетне между мен и онова ужасно псе имаше някаква преграда. Тежък товар се смъкна от плещите ми.

Знаех точно накъде трябва да вървя. Пред мен, макар и да не ги виждах, имаше пет стъпала, конто водеха към дълъг коридор. В другия му край имаше още стъпала, веднага вдясно от тях се намираше кабинетът на Брет.

Стоях неподвижно и се ослушвах. Ърни Кансерес показваше разностранността на таланта си — вече беше преминал на кларинет и изпълняваше сложно соло. Всички евентуални шумове от моя страна несъмнено щяха да бъдат погълнати от него Включих фенерчето, събрах си нещата и се насочих по маршрута си с максимална бързина. В близост до вторите стъпала мъждукаше светлина Прекосих ги на един дъх, свърнах вдясно и се оказах в малък хол с остъклени откъм градината стени Срещу мен тъмнееше вратата, която водеше към кабинета на Брет. Вдясно се белееше стълбището за горния етаж.

Точно оттам се разнесе кикотът, който ме накара да подскоча само около петдесет сантиметра във въздуха.

— Недей, моля те! — извика млад женски глас — Ох! Грубиян такъв…

Персоналът се забавлява, рекох си, после вдигнах ръка да избърша изпотеното си чело. Момичето изписка отново, разнесоха се забързани стъпки. Нов писък, затръшване на врата.