Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 28

Съвзех се светкавично и скочих отгоре му, но това се отрази на близката маса, която с трясък се преобърна на пода. Край на предимството ми. Всеки момент тук ще се появи и вторият пазач, да не говорим за кучето. Треснах два юмрука в лицето на Нед с такова ожесточение, че кокалчетата ми почти се разделиха. Той се превъртя странично и тежко простена. Не го обвинявам — дори и мен ме заболя.

После лампите в кабинета светнаха и краят изглеждаше неизбежен.

Изритах Нед встрани от себе си, застанах на коляно и зачаках. По съвсем очевидна причина — дулото на револвера 45-и калибър беше насочено право в гърдите ми, при това изглеждаше като 240-милиметрова гаубица.

— Не мърдай! — рече Хари с писклив от изненадата глас.

Не мръднах. Зад гърба ми Нед започна да дава признаци на възстановяване.

— Какво става, по дяволите? — Лицето на Хари не блестеше с интелигентност, но в замяна на това тялото му беше като на борец тежка категория.

Не моожех да мисля за нищо друго освен за бомбата в сейфа.

— Дръж го под око, Хари! — дрезгаво извика Нед. — Ей сега ще си поема дъх. Това е същото копеле, нали ти казах?

Хари ме зяпна, пръстът му обра луфта на спусъка.

— По-добре да повикаме ченгетата — промърмори той. — Добре ли си, Нед?

Нед отправи една ругатня, която вероятно включваше и двама ни, после тежкият му ботуш влезе в съприкосновение с ребрата ми, преди да успея да реагирам. Проснах се по очи на килима и предполагам именно това ми спаси живота.

Бомбата експлодира.

Трясъкът достигна до съзнанието ми някак отдалеч, ослепителна светлина прогори зениците ми, мощна вълна горещ въздух ме залепи за стената, отгоре ми се посипаха парчета мазилка и счупени стъкла. Цялата къща се разтресе.

Открих, че конвулсивно стискам фенерчето, което бях изпуснал, за да се вкопча в Нед. Знаех, че трябва да си плюя на петите веднага, но първо трябваше да видя какво е станало с пазачите. Нямаше причини за безпокойство. В момента на взрива и двамата бяха точно на пътя на тежката стоманена врата, изтръгната от пантите си. Нед го познах по ботушите. Хари изобщо не можах.

Промъкнах се през разбягате френски прозорци и стъпих на терасата. Бях жестоко натъртен от юмручния бой и взривната вълна, бях прежълтял от страх, но все пак можех да мисля.

Ще изиграя Горман, преди той да ме е изиграл. След взривяването на адската машина не изпитвах никакви терзания.