Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 20

Гледах го тъпо, просто защото го бях забравил. Сякаш никога не бе съществувал. Такова беше влиянието й.

— Време е да се прибереш — рязко рече той. — Ще повторим всичко още веднъж, после ще вечеряме. Искам да тръгнем около девет, тогава луната е най-удобна за нас.

Влязохме в къщата. Нямаше я в хола, нямаше я и във всекидневната, където ни очакваше Горман. Все се ослушвах, но къщата беше тиха и замряла като морга.

— Кинжалът ще носи Доминик — рече Горман. — Ще ви го подаде, като се покатерите на стената. Внимавайте с него, не искам да го одраскате някъде…

Паркър ми подаде ключа за задния вход, после отново се надвесихме над архитектурната скица.

— Имам да вземам още двеста долара, преди да хлътна там — напомних на Горман аз. — Не е зле да ги получа още сега.

— Доминик ще ви ги даде заедно с кинжала — отвърна дебелият. — Доста от моите парички преминаха в джоба ви, преди да сте свършили каквото и да било, мистър Джаксън. Преди да се разделя с останалите банкноти, ще се наложи да се потрудите.

— Окей — усмихнах му се аз. — Само че няма да прескоча стената без тях.

Очаквах да я видя на вечеря, но тя не се появи. По време на вечерята изведнъж открих, че трябва да зная къде е, просто трябва. Небрежно подхвърлих, че в градината съм видял едно момиче. После попитах дали тя е госпожица Ръкс и защо не се храни с нас.

Паркър пусна вълча усмивка, кокалчетата му отново побеляха. Тъкмо се накани да избухне и ръката на Горман легна върху рамото му.

— Не се вълнувай, Доминик.

Не ми хареса мутрата на Паркър, бутнах стола и се изправих. Беше толкова бесен, че като нищо можеше да ми забие един. А аз не обичам да ме удрят седнал. Дори когато насреща ми е девственица като Паркър.

— Нает си да свършиш определена работа, Джаксън — рече той и ми отправи злобен поглед през масата — Затова не си навирай проклетия нос в неща, които не те засягат! Госпожица Ръкс не желае да има нищо общо с дребен мошеник като теб и аз ще се погрижа желанието й да бъде изпълнено. Повече не желая да чувам името й от устата ти!

Не реагирах, както би трябвало да реагирам, само заради онова, което стана край басейна:

— Само не казвай, че онова ефирно създание с шортите край басейна си пада по девственица като теб! — подигравателно го изгледах аз. После понечих да отместя с крак стола между двамата и да му забия един в мутрата. Спря ме късото дуло на един 38-калибров револвер, което се появи в ръката му. Макс беше прав, като каза, че носи патлака си така, че винаги да му е подръка. Само на кино бях виждал някой да измъква револвер с такава бързина.

— Доминик! — обади се Горман със спокоен глас.

Не помръдвах. Във воднистосините очи на Паркър се появи малко отнесеният израз на човек, който се готви да дръпне спусъка. Гадна ситуация. Дулото на патлака изглеждаше широко като Бруклинския тунел и два пъти по-солидно от него. Виждах как тънкият пръст обира луфта на спусъка.