Читать «Самоличност» онлайн - страница 46

Докато се качват по стълбището, една млада колежка я хваща подръка и тя си казва, че Жан-Марк през цялото време я е откъсвал от собствения й живот. Чува го как заявява: „Ти си се поставила в центъра“. И още: „Окопала си се в приспособленска крепост“. Сега тя му отговаря: „Да, вярно е и ти няма да ми попречиш да си остана вътре“.

В тълпата от пътници младата колежка все така я държи подръка и я води към паспортния контрол пред едно друго стълбище, което слиза към перона. Тя продължава като опиянена нямата си кавга с Жан-Марк и му подхвърля: „Кой съдия е решил, че да се приспособяваш, е нещо лошо, а да не се приспособяваш нещо хубаво? Да се приспособяваш не означава ли да се сближаваш с хората? Приспособяването не е ли място за срещи, към което всички се отправят, където животът е най-сгъстен, най-бурен?“.

От площадката на стълбището Шантал вижда влака за Лондон, модерен и елегантен, и си казва още: „Все едно дали е щастие или нещастие да си роден на тая земя, най-добрият начин да прекараш живота си е да се оставиш да те отнесе като мен в момента весела и шумна, тръгнала нанякъде тълпа“.

40

Като седна в таксито, той каза: „Северната гара!“ и това бе моментът на истината — може да напусне апартамента, да хвърли ключовете в Сена, да спи на улицата, но няма сили да се отдалечи от нея. Да отиде да я чака на гарата е жест на отчаяние, но влакът за Лондон е единственият знак, който му е оставила, и Жан-Марк не е способен да го пренебрегне, колкото и малка да е вероятността той да му покаже верния път.

Когато пристигна на гарата, влакът за Лондон вече беше там. Изкачи стълбището през три стъпала и си купи билет. Повечето от пътниците бяха преминали през контрола и Жан-Марк слезе последен на строго охранявания перон. Покрай влака се разхождаха полицаи с немски овчарки, обучени да откриват взрив. Жан-Марк се качи вън вагона си, пълен с японци с фотоапарати на врата, намери мястото си и седна.

Тогава си даде сметка колко абсурдно се държи. Намира се във влак, където по всяка вероятност тази, която търси, я няма. След три часа ще е в Лондон, без да знае защо е там. Има пари точно колкото да си плати билета за връщане. Объркан, той стана и слезе на перона, смътно изкушен да се прибере вкъщи. Но как да влезе без ключове? Бе ги оставил на масичката в антрето. Сега бе възвърнал здравия си разум и знаеше, че този жест е бил само сантиментална игра, която е изиграл на самия себе си портиерката има дубликат и без проблеми ще му го даде. Разколебан, Жан-Марк хвърли поглед към дъното на перона и видя, че всички изходи са затворени. Спря един полицай и го попита как да излезе. Полицаят му обясни, че вече не е възможно; мерките за сигурност изисквали, който се е качил на влака, вече да не слиза; пътниците трябвало да стоят вътре като жива гаранция, че не са оставили бомба; имало ислямски терористи и ирландски терористи; те само за това мечтаели — да взривят подводния тунел.

Отново се качи на влака, една контрольорка му се усмихна, всички служители се усмихваха и той си каза: „Ето така, с все повече и все по-широки усмивки изпращат ракетата, пусната в тунела на смъртта, ракетата, в която воините на скуката — американски, германски, испански, корейски туристи, са готови да рискуват живота си в името на голямата си битка“. Седна и щом влакът потегли, тръгна да търси Шантал.