Читать «Самоличност» онлайн - страница 45

Някак случайно Шантал се озовава на автобусна спирка. Приисква й се да се качи на първия автобус, който мине, и да се вози до крайната спирка. Ето, че спира един автобус и тя с учудване вижда табелата, на която между другите спирки се споменава и Северната гара. Оттам тръгват влаковете за Лондон.

Шантал има чувството, че е нарочно направлявана от случайността, и се опитва да се убеди, че някоя доброжелателна фея й е дошла на помощ. Лондон. Бе казала на Жан-Марк, че отива там, само за да го уведоми, че го е разкрила. Сега й хрумва друго: може би Жан-Марк й е повярвал, може би ще я чака на гарата. И веднага й идва още една мисъл, по-слаба, едва доловима като гласа на новородена птичка: ако Жан-Марк е там, странното недоразумение ще се разсее. Тази мисъл е като милувка, но твърде кратка милувка, защото веднага след това Шантал си припомня своя бунт и отблъсква всеки копнеж.

Но къде все пак да отиде и какво да прави? Ами ако наистина замине за Лондон? Ако позволи на лъжата си да се материализира? Спомня си, че в бележника й все още фигурира адреса на Британик. Британик. На колко ли е години сега? Шантал знае, че една среща с него би била най-невероятното нещо на света. Тогава? Е, толкова по-добре. Ще отиде в Лондон, ще се поразходи, ще преспи в някой хотел и утре ще се върне в Париж.

После тази идея престава да й харесва — на излизане от къщи е смятала, че възвръща своята независимост, а всъщност се оставя да я манипулира някаква непозната и неконтролирана сила. Да замине за Лондон, както й подсказват смехотворните случайности, си е чиста лудост. Защо си въобразява, че случайностите са се наговорили да работят за нея? Защо ги отъждествява с добра фея? Ами ако феята е злотворна и възнамерява да я погуби? Шантал си обещава: няма да слиза, когато автобусът спре на Северната гара; ще продължи нататък.

Но когато автобусът спира, тя с изненада установява, че слиза. И че се отправя към сградата на гарата, сякаш нещо я привлича натам.

Влиза в огромното фоайе и вижда мраморното стълбище, което води нагоре към чакалнята на пътниците за Лондон. Иска да направи справка с разписанието, но чува името си и познати смехове. Спира и забелязва колегите си, събрани под стълбището.

Когато разбират, че ги е видяла, смехът им става по-силен. Държат се като ученици, които са си направили хубава шега, подготвили са й страхотна изненада.

— Знаем какво да направим, за да дойдеш с нас! Ако имаше представа, че сме тук, щеше да си намериш някакво извинение! Индивидуалистка такава!

И отново избухват в смях.

Шантал знае, че Льороа планира колоквиум в Лондон, но той трябваше да е след три седмици. Как така се намират тук днес? Още веднъж изпитва особеното чувство, че всичко, което й се случва, не е истина, не може да е истина. Но учудването й бързо се заменя с друго: обратно на онова, което би предположила, тя се чувства искрено зарадвана от присъствието на колегите си, признателна, че са й подготвили такава изненада.