Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 61

Друг документ — инструкция задължава държавните органи, по-специално ръководителите на висши държавни и политически управления, да подпомагат гаулайтерите със съвети, що се отнася до използуването на работната сила. «Ръководителите на висшите държавни и икономически управления, отговорни за подчинените им области, са длъжни да дадат на гаулайтерите съвети и да ги информират по най-важните проблеми на използуването на работната сила» (88–343).

В това отношение раздел 6-и от Закона за обезпечаване единството на партията и държавата от 1 декември 1933г. е особено категоричен: «… властите са длъжни да обезпечават законна и административна помощ на онези партийни организации и СА, които партията и СА са упълномощили да действуват от свое име» (84–580).

За да защити партията от критикете на гражданите, нацистката държава преследва и хора на изкуството — сатирици. «Фьолкишер Беобахтер» от 4. III. 1939г. ни съобщава за изключени от Имперската палата на културата артисти поради публично осмиване нарежданията на партията и държавата: «Имперският министър на народната просвета и пропагандата д-р Гьобелс изключи от Имперската палата по културата артиста и писател Вернер Финк, конферансието Петер Захе (Курт Пабст), както и излизащите под името „Тримата Руланд“ Хелмут Бут, Вилхелм Майснер и Манфред Длуги. С това им се забранява в бъдеще всяко публично представяне в Германия.

Артистът и писател Вернер Финк още през май 1935г. по случай затварянето на кабаре „Катакомбата“ бе сериозно предупреден, тъй като в своите номера се е опитвал упублично да осмее нарежданията на партията и държаватат. Въпреки това предупреждение в своето представление той отново е показал липсата на каквото и да било позитивно отношение към националсоциализма, а с това на обществеността и преди всичко на партийните другари е причинил най-тежки неприятности» (179–93).

Всяка шега, виц или критика по адрес на националсоциалистическата партия и нейните ръководители автоматически попада под ударите на закона. На 20 декември 1934г. е издаден специален закон за «предателството» в партията, съгласно който по най-скоростната процедура се налагат санкции на «предателя». Последният най-напред бива изключен от НСДАП чрез партийния съд, изгонван от работа, арестуван, изпращан в концлагер или разстрелван в зависимост от степента на провинение.

В Италия по времето на фашизма съществува спезиален Закон за защита на Великия фашистки съвет и неговите членове (т.е. ръководството на фашистката партия) подобно на Закона за защита на парламента, сената и техните членове.