Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 59

Посредством това мероприятие щутценщафелен (т.е. отредите СС) на националсоциалистите, които се намират под ръководството на райхсфюрера СС и началника на германската полиция, встъпиха в тясна връзка с германската полиция“ (89–703). Всъщност това обединяване започва значително по-рано. Още през март 1933г. 50 000 СА и СС — войници са придадени на държавната полиция в качеството им на „спомагателна полиция“ (151–121).

Подобен род обединяване на партийни и държавни формации е налице и в случая със СА, които по начало възникват като партийна армия на НСДАП много преди идването и на власт. Чрез тях нацистката партия контролира и владее улицата. През 1934г. те се разрастват неимоверно много и достигат цифрата 4,5 милиона. Висшите офицери на СА — Рьом, Хайнест, Ширети, К.Ернст и пр. — искат да превърнат тази партийна армия в държавна, като сами станат нейни командири, подобно на това, което политическите ръководители на партията са едновремено и държавни ръководители. Това обаче заплашва всевластието на политическите ръководители, които вече чувствуват урозата от тази 4,5-милионна армия.

Това съперничество между политическите водачи на нацистката партия (Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Химлер и пр.), от една страна, и на военните и командири (Рьом, Хайнест, Карл Ернст и пр.), от друга, става причина за събитията от 30 юни 1934г. Тогава политическите ръководители вероломно ликвидираха военните командири и сведоха ролята на СА до второстепенна сила. От този момент започва залезът на СА, чиято численост към 1940г. е сведена до милион и половина.

През периода на войната, макар формално да представлява още партийна армия (защото истинска партийна армия след 30 юни 1934г. са отрядите СС), тя фактически се слива с редовната армия. СА воюва при еднакви условия с редовната държавна армия, минава под командуването на генералите от вермахта, без да ползува особени предимства и привилегии. Тайното списание „Ди Лаге“, издавано от Гьобелс, съобщава, че „през есента на 1944г. броят на отредите СА възлиза по това време на 1,7 милиона души. От тях 1,2 милиони били призовани в армията“ (75–18).

Още по ярък пример за подобно обединяване срещаме при СД и гестапо. СД възниква първоначално като е секретна служба на СС, а след 4 юни 1934г. и на цялата нацистка партия, докато гестапо представлява държавен орган — това са „многобройни подразделения на политическата полиция на отделните германски федерални държави, обединени под личното командуване на Хитлер, и то с подкрепата на Гьоринг“ (111–25). За пръв път СД и гестапо се обединени на 26 юни 1936г. с назначаването на Хайдрих на поста началник на полицията за сигурност, която включва гестапо и криминалната полиция. Дотогава Хайдрих е началник само на СД, т.е. на партийната служба за сигурност.