Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 45

пето, сливане на сродни държавни и партийни формации;

шесто, централно държавно заплащане (по подобие на чиновниците) на чисто партийните функционери (райхслайтери, гаулайтери, крайслайтери, ортсгрупенлайтери), които се занимават с партийно-организаторска и агитационно-разяснителна работа.

Ще се спрем поотделно на всеки от посочените случаи на срастване.

а) На държавните постове — членове на фашистката партия

С идването на Хитлер на власт в държавния апарат се вливат няколкостотин хиляди членове на нацистката партия, «за да укрепят властта», като стихийно и масово завладяват нейния апарат. За тях идването на нацизма на власт е триумф на «националсоциалистическата революзия». В речта си от 18 май 1933г. Гьоринг приветствува това положение: «Който е завоювал длъжностите, той ще ги владее». Един месец по-късно (т.е. през юни същата година) Рудолф Хес, който по това време е заместник на фюрера в партията, доразяснява: «… даже в случай, че ветераните на партията не притежават способности, то това се компенсира с техния горещ стремеж да работят за делото на националсоциалистическата държава» (103–108).

Впоследствие партийните членове получават предимство дори в сферата на изяшните изкуства и литературата. В окръжно Х 115 от 20 август 1937г. палатата по културата по повод приемането на членове в райхскамарата за изобразителни изкуства е казано дословно: «Старите партийни другари имат предимство. Доколкото специални предпоставки са налице; от само себе си се разбира, че трябва да се предлагат онези партийни другари, които още преди завземането на властта са участвували в движението» (178–107).

Фактически още преди края на 1933г. всички ръководни длъжности в имперските, областните и местните органи са заети от членове на фашистката партия. Ръководството на партията всемерно поощрява този процес. За укрепване на националсоциалистическата власт то провежда основна чистка в държавния апарат, която дава на партийните ветерани зелена улица към административните постове и служби. Със закона за възстановяване на професионалното чиновничество (от 7 април 1933г.) от имперските, областните и местните органи са изгонени «служащите, които вследствие на тяхната политическа дейност досега не са дали гаранции, че те всеки момент ще се обявят за националнта държава» (Reichgesetzblatt, 1933, Bd.I, S.175) като на тяхно място веднага постъпват преданите и проверени партизани на режима. През януари 1935г. е издаден закон, който още повече закрепва партийния монопол върху държавните длъжности. Съгласно този закон кандидатурите за бургмистри могат да се издигат само от местните първични организации на нацистката партия. След това този единствен кандидат се утвърждава от министъра на вътрешните работи в качеството му на бургмистър за срок от 12 години. Местните фашистки организации назначават и съветници на бургмистрите. По такъв начин хитлеристите напълно ликвидират самоуправлението, подменяйки го с централизираната система на правителствено управление, начело на което стои ръководството на нацистката партия. (103–107).