Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 31

Разбира се, в случая е излишна баналната уговорка, че настоящото изследване няма претенцията за окончателно решаване на третираните въпроси. Целта на това изследване и значително по-скромна: да посочи един друг аспект в изучаването на фашизма, който изглежда твърде перспективен и актуален; да подпомогне изграждането на уединна теорият за фашизма, която да спести безкрайните лутания в детайлите на този или онзи национален фашизъм.

Първа глава

Структура на фашистката държава

I. Установяване на еднопартийната система

Установяване на еднопартийна система чрез насилствено унищожаване на другите политически партии в Германия е първата крачка на националсоциализма към създаване на тоталитарна държава. Същата закономерност показва окончателната победа на фашизма в Италия през 1925–1926г. и в Испания през 1939г.

В литературата често съзнателно се изопачава този основен принцип на всяка фашистка държава, като се икономисва половината истина. Приема се, че щом фашизмът дошъл на власт, той унищожил пролетарските партии и организации, а толерирал буржоазните.

Фактически още с идването си на власт фашизмът унищожава всички политически партии и масови организации, както пролетарските, така и буржоазните, и установява пълен политически монопол на фашистката партия. Това съответствува не само на историческите факти, които в случая са най-важният аргумент, но и на концепцията на фашистките вождове, изложена в десетки официални документи и трудове. Ето как например е представен този момент в наша енциклопедия под термина «фашизъм». «Държавният апарат на Германия беше бързо фашизиран: буржоазнодемократичните свободи бяха ликвидирани. Беше установен режим на политически терор. Хитлеристите зверски смазаха работническото движение, забраниха ГКП, СД партия, разпуснаха всички работнически организации» (8–556). По-нататък се обяснява как нацистите успели идиологически да «развратят дребната буржоазия и значителна част от трудещите се с расистката идеология». А за това, че още към средата на 1933г. бяха разпуснати традиционните буржоазни партии — Националната партия, Баварската партия, Католическата партия на центъра, Националната партия и пр., както и всички младежки и спортни организации, гравитиращи около тях, — за това не се споменава нищо, както и за установяването на еднопартийна система като първа и унай-важнат стъпка към изграждането на фашистката държава.

Очевидно този начин на манипулиране с историческите факти излиза от опростената представа, че щом фашизмът е дефиниран като диктатура на империалистическата буржоазия, той не може да унищожава буржоазните партии, или ако въпреки тази «логика» ги е унищожил в една или друга страна, това е случайност, която може да се елиминира. Но тази «случайност» се прояви в класическите фашистки държави (Германия, Италия и Испания), а като тенденция, без да може напълно да се реализира, тя съществуваше във всички останали неофашистки или профашистки държави. Нещо повече, само онези страни можаха да построят завършена фашистка държава, които установиха еднопартийна система.