Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 228

В днешна Испания против еднопартийната система се обявява, макар доста срамежливо, дори органът на «вертикалните синдикати» — «Пуебло», който през февруари 1963г. писа: «Една единствена партия не е най-добрият държавен метод, тъй като в обществото съществуват цяла гама идеи и мнения; също не е подходящ методът на съществуване на няколко партии, което неизбежно води към политически хаос. Именно затова е необходим такъв порядък, при който различните мнения биха могли да съществуват при една основна идеология. Ето защо е необходимо от единството и многообразието да се използуват техните положителни черти» (46–99).

Епилог

В края на Втората световна война, след разгрома на главните фашистки държави, цивилизованото човечество с покруса узна истинските мащаби за престъпленията, извършени от фашисткототалитарните режими. Въз основа на деянията на тези режими, както и на документите от техните архиви, за пръв път стана ясна цялата картина.

В частност стана очевидна несъвместимостта на основните «ценности» на фашизма — фашистката партия и фашистката държава — с ценността на човешката личност. На фона на концетрационните лагери, газови камери, планините от човешки трупове и методите за промишлено унищожаване на човека се разкри пропастта между фашизма и хуманизма. Фашистката държава по принцип не може да бъде хуманна. Това противоречи на нейната структура и природа. Тя не може да признае човешката личност и нейното пълноценно развитие за по-голяма ценност от самата нея.

Разбира се, фашистката държава не противопоставя себе си на личността, тя противопоставя личността и народа, като представя себе си за изразител на общите, основните интереси на народа (нацията). В името на тези мнимо общи интереси тя (пак от името на народа) смазва всяка отделна личност. И огромната еснафска маса, затъпена и оглупяла от пропагандата, и дава своята подкрепа.

Противопоставяйки се на антихуманната същност на фашистко-тоталитарните режими. Организацията на обединените нации прие на 10 декември 1948г. документ с историческо значение. На мястото на отхвърлената фашистка ценностна система, той предлага една позитивна, демократична и хуманна система, приемлива за съюзниците. В нея човекът с неговите основни граждански свободи и права се поставя по-високо от всички други обществени ценности.

Този документ е Всеобщата декларация за правата на човека, който отхвърля пункт по пункт принципите, върху които е построена тоталитарната фашистка система и нейната идеология. В член 1 на тази декларация прозвуча властният акорд от «Общественият договор» на Русо: «Всички хора се раждат свободни и равноправни по своето достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и са длъжни да постъпват в отношенията си един към друг в дух на братство.» Първият член на декларацията отрича основните стълбове на фашизма: расизма, национализма, шовинизма, тоталитаризма.