Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 172

Реакционна и антихуманна по същество, фашистката държава се поставя над всичко, унищожава напълно суверенитета на отделната личност, отнемайки и правото да мисли и действува самостоятелно. Личността става изцяло инструмент в ръцете на държавата. При това положение естествено е гражданската личност да предпочете либералната демокрация пред тоталитарната фашистка държава. Въз основа на това тоталитарната идеология се бои от контакт със свободна конкуренция с идеологията на буржоазната демокрация. Тя не може да издържи нейния натиск, разпада се в съприкосновение с нея и затова прибягва до изолационизъм с помощта на полицейския апарат.

Германският, както и италианският фашизъм рекламират своята идеология като много по-революционна, прогресивна и хуманна от «индивидуалистичната» и «егоистичната» идеология на традиционната либерална демокрация. Нещо повече, Мусолини в своето «Учение на фашизма» многократно подчертава, че именно фашистката идеология е адекватната на духа на XX век «колективистична» идеология, както индивидуализмът е типичен за XIX век.

Всъщност реакционният характер на тоталитарната идеология се разкрива вече в самия страх от контакт с либералната демокрация, от чието въздействие се стреми да изолира масите.

4. Постоянна нужда от камуфлирана външна опасност

Подтискането на личността в тоталитарната държава трябва да има някакво постоянно и убедително оправдание. Когато интересите на индивидуалната личност се жертвуват изцяло за държавата, това трябва да се обоснове с външно неоспорими аргументи.

Докато в началото тоталитарната държава трябва да се справя с реалните си врагове, не се налага измислянето на мними опасности. Тя постоянно изостря фанатизма на политическото мислене, като насъсква последователно масата срещу един или друг обект. В Германия най-напред подложиха на преследване комунистите, после социалдемократите и профсъюзните функционери, а накрая, след като партиите бяха ликвидирани и всички демократични организации разтурени, за главна опасност обявиха евреите. На немския гражданин се внушаваше с всевъзможни средства, че съществува заговор на вътрешното и световното еврейство срещу германския народ. За всички национални беди, сполетели германския народ и отделния немец, бяха виновни евреите. На тази основа се разгърна огромна пропагандна кампания и антисемитската истерия на тълпите.

В тази отровна атмосфера дребният буржоа, например бакалинът, започва да вижда корена на своите беди в конкуренцията на съседните еврейски магазини, неудачникът интелектуалец си обяснява неуспеха в кариерата с конкуренцията на неговия колега евреин, който го изтласкал с превъзхождащия го интелект; лекарят предвижда многократно увеличаване на своята клиентела, ако частните кабинети на лекарите евреи бъдат затворени, и т.н.