Читать «Лираел» онлайн - страница 251

Соколът продължаваше да пада, сякаш бе мъртъв или зашеметен. Ала едва на петнайсетина метра над градината, той внезапно разпери криле, преустановявайки спускането си тъкмо навреме, за да кацне леко в краката на Лираел. Остана да лежи там, покритите му с пера гърди се повдигаха тежко, а следите от нападението на гарваните-убийци личаха по разкъсаната му перушина и кървяща глава. Ала жълтите му очи бяха все така пълни с живот и той скочи почти без усилия на китката на Сам, когато момчето се наведе и му предложи място върху маншета на ризата си.

— Известие за принц Самет — каза птицата с глас, който съвсем не беше птичи. — Известие.

— Да, да — каза Сам утешително, като нежно приглаждаше перата му. — Аз съм принц Самет. Кажи.

Птицата наклони глава на една страна и разтвори човката си. Лираел видя там едва доловими символи на Хартата и внезапно разбра, че птицата носи заклинание в тялото си, заклинание, което навярно й е било направено, докато още е била в яйцето, за да расте заедно с нея.

— Самет, идиот такъв, надявам се да получиш това в Къщата — каза пощенският сокол, а гласът му отново се промени. Този път приличаше на женски. По тона на гласа и изражението върху лицето на Сам, Лираел се досети, че това е сестра му, Елимер. — Татко и мама все още са в Анселстиер. Там има много по-големи проблеми, отколкото се опасяваха. Королини определено е под влиянието на някой от Старото кралство, а неговата партия „Наша страна“ придобива по-голямо влияние в парламента. Все повече бежанци се изтеглят по-близо до Стената. Освен това се съобщава за мъртви създания по цялото протежение на западното крайбрежие на Ратерлин. Ще призова специалните отряди и ще се отправя на юг с тях и гвардията до две седмици, за да опитам да предотвратя всякакви прекосявания. Не знам къде си, но татко казва, че е много важно да намериш Никълъс Сейър и незабавно да го прибереш в Анселстиер, тъй като Королини твърди, че сме го отвлекли, за да го използваме като заложник и да окажем натиск върху главния министър. Мама ти изпраща своята обич. Надявам се да направиш нещо наистина полезно този път…

Гласът ненадейно замлъкна, тъй като беше изчерпал възможностите на твърде малкия мозък на пощенския сокол. Птицата нададе пищящ звук и започна да пощи перата си.

— Е, да влезем вътре и да се измием — каза бавно Сам, макар че не сваляше поглед от сокола, сякаш той отново щеше да проговори. — Привиденията ще се погрижат за теб, Лираел. Струва ми се, че трябва да обсъдим всичко на вечеря още днес.

— На вечеря! — възкликна Лираел. — Най-добре да поговорим за това по-рано. По всичко личи, че трябва да потеглим незабавно.

— Но ние едва пристигнахме тук…

— Така е — съгласи се Лираел. — Ала проблемът с южняците остава, а приятелят ти Ник е в опасност. Навярно всеки час има значение.

— Особено след като онзи, който контролира Клор и останалите мъртви знае, че сме тук — изръмжа Кучето. — Трябва да се размърдаме бързо, преди да ни обсадят.