Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 9

В продължение на близо четири години бяха преживяна ни по един сериозен скандал месечно, повечето от които съзнателно предизвикани от майка й. Връзката им се крепеше на любов и страст, и на не малка доза инат. Но Клей мече долавяше у Ребека признаци, че всичко това е започнало да й писва, някаква пълзяща умора, която идваше с възрастта и с несекващия натиск от страна на нейното семейство. Тя беше вече на двайсет и осем. Нямаше амбиции за кариера. Искаше съпруг и семейство, искаше да прекарва безкрайни дни в клуба, в глезене на децата, в игра на тенис, в обеди с майка й по заведенията.

Изневиделица пред него се материализира Полет Тълос и го извади от мислите му.

Какво, нахлузиха ли ти го? — запита тя с иронична усмивка. — Делото за убийство имам предвид.

— Ти беше там, така ли? — запита Клей.

— Видях всичко. Знаех какво ти се готви, но не можех да ти помогна, приятелю.

— Благодаря. Много съм ти задължен.

Би могъл да й предложи да седне, но в кабинета му нямаше място дори за стол. Всъщност нямаше и нужда от столове, защото всичките му клиенти бяха в затвора. Седенето на приказки не се вписваше в ежедневното разписание на СОЗ.

— Какви са шансовете да го прехвърля на някого? — запита той.

— Малки, клонящи към нула. На кого мислеше да го прехвърлиш?

— На теб например.

— Съжалявам. Аз самата имам вече две убийства. Гленда няма да ти помогне да се отървеш така лесно.

Полет беше най-близката му приятелка в службата. Рожба на един от по-трудните за живеене квартали на Вашингтон, тя бе издрапала някак през колежа, бе завършила вечерно Юридическия факултет и се бе устремила към средната класа, когато се бе запознала с един доста възрастен господин — грък, със слабост към млади чернокожи момичета.

Той се бе оженил за нея и й бе купил хубаво жилище в Северозападен Вашингтон, после в един момент бе решил да се върне в Европа, където му било по-приятно да живее. Полет подозираше, че гъркът има и там една-две съпруги, но това не я притесняваше особено. Беше осигурена материално и рядко оставаше сама. След десет години брак негласното им споразумение й вършеше чудесна работа.