Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 8

Очите му гледаха втренчено тънката папчица на Текила Уотсън в средата на бюрото. Чудеше се как да хързулне задачката другиму. Беше му писнало от трудни дела, от цялата тази помия, която беше принуден да сърба като нископлатен обществен защитник.

На бюрото му имаше шест розови бележчици със записани телефонни обаждания. Едното беше от Ребека, приятелката му. Той позвъни първо на нея.

— Много съм заета — информира го тя след обичайната размяна на любезности.

— Търсила си ме — напомни й той.

— Да, но мога да ти отделя около минута. — Ребека работеше като личен асистент на никому неизвестен конгресмен, който се падаше и председател на някаква абсолютно излишна подкомисия. Но тъкмо като председател той имаше право на допълнителни помещения, които трябваше да запълни с персонал като Ребека, а тя на свой ред по цял ден трескаво го подготвяше за следващия кръг от изслушвания, които, така или иначе, никой нямаше интерес да чуе. Лично баща й се бе потрудил да я уреди на тази служба.

— Аз също съм затрупан с работа — каза Клей. — Току-що ми тръснаха още едно дело за убийство. — Той се опита да придаде на гласа си известна гордост, сякаш за него беше особена чест да бъде адвокат на Текила Уотсън.

Между тях имаше негласно обявено състезание: кой е по-зает? Кой е по-важен? Кой работи повече? Кой издържа на по-голямо напрежение?

— Утре мама има рожден ден — заяви тя и замълча, сякаш очакваше Клей да я прекъсне, защото и сам се е сетил. Но той не се бе сетил. Нито пък го интересуваше. Не си падаше особено по майка й. — Така че сме канени на вечеря в клуба.

Един зле започнал ден беше на път да завърши катастрофално. Единственото, което му хрумна да каже, беше:

— Разбира се. — Кратко и ясно.

— Около седем. С костюм и вратовръзка.

— Разбира се — повтори Клей. По-скоро бих вечерял с Текила Уотсън в пандиза, добави наум той.

— Е, аз трябва да бързам — каза тя. — До по-късно, скъпи.

— Чао, скъпа.

Типичен разговор между двамата — няколко набързо разменени думи, преди всеки да тръгне по своя път да спасява света. Той погледна снимката й на бюрото си. Тяхната връзка бе започнала с достатъчно плитчини и подводни камъни, за да се разбият и десет брака. Навремето неговият баща бе съдил нейния; кой бе спечелил и кой загубил делото, така и не се изясни. Нейното семейство твърдеше, че родословното им дърво започвало от старата вирджинска буржоазия, докато той не познаваше предците си. Те бяха консервативни републиканци, той не. Баща й беше известен като Бенет Булдозера заради безмилостната последователност, с която разрушаваше, изсичаше и опожаряваше всичко по пътя си, за да отвори място за новите си строежи в предградията на Северна Вирджиния, по границите на окръг Колумбия. Самият Клей ненавиждаше проектите на баща й и тайно изпращаше чекове на две природозащитни организации, които се опитваха да спрат по-нататъшната му строителна експанзия. Майката на Ребека беше безогледно парвеню, решена да покори светския елит, която държеше и двете й дъщери да си намерят богати съпрузи, докато Клей не беше виждал собствената си майка от единайсет години и нямаше никакви светски амбиции. Както и пари.