Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 11

Тази сграда беше едно от местата, където Клей Картър се чувстваше като у дома си. Тук той се срещаше с почти всичките си клиенти във времето между арестуването им и пускането им под парична гаранция, ако изобщо можеха да си я позволят. Много не можеха. И макар голяма част от тях да бяха арестувани за твърде дребни провинения, независимо дали бяха виновни или невинни, те си оставаха в затвора, докато съдът се произнесеше окончателно по случая. Тигър Банкс бе прекарал близо осем месеца в същия този затвор по обвинение за обир на банка, който не бе извършил. Междувременно го бяха изхвърлили и от двете места, където работеше на час. Загубил бе апартамента си. Загубил бе достойнството си. Последното му обаждане до Клей беше сърцераздирателна молба за пари. Отново беше на улицата, отново бе минал на крек и си търсеше белята.

Всеки адвокат по наказателни дела в столицата можеше да разкаже по някоя история като тази на Тигър Банкс, всяка с нещастен край, за който никой с нищо не можеше да помогне. Издръжката на един затворник струваше 41 000 долара годишно. Защо ли държавата толкова държеше да прахосва пари?

На Клей отдавна му беше писнало да си задава тези въпроси, писнало му беше от всичките Тигър Банксовци в кариерата му, писнало му беше от този затвор и от вечно намусените пазачи, които го посрещаха на входа към подземието, през който минаваха повечето адвокати. Писнало му беше от вонята на това място, писнало му беше от идиотската процедура на пропуска, измислена от дебилен бюрократ, прочел някакъв наръчник по охрана и безопасност на изправителни центрове. Беше девет сутринта, сряда, макар за Клей дните от седмицата да не се различаваха. Той се приближи до гишето с плъзгащо се встрани стъкло и надпис АДВОКАТИ и когато служителката от другата страна прецени, че е чакал достатъчно, отвори гишето, без да каже дума. Нямаше нищо за казване; двамата — тя и Клей — се гледаха така, намръщено мълчаливо, вече близо пет години. Той се разписа в книгата за посетители и й я подаде. Жената захлопна гишето под носа му. Стъклото положително беше бронирано — сигурна защита срещу някой побеснял адвокат.

От две години насам Гленда безуспешно се опитваше да въведе опростена система за предизвестяване, при която защитниците от СОЗ да се обаждат един час предварително, за да може клиентите им да ги чакат в близост до залата за свиждания. Една съвсем проста молба, която поради самата си простота беше осъдена на гибел в бюрократичния лабиринт.