Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 30

Само на Клей не отказваше никога. Двамата бяха работили заедно по много съдебни дела. Намериха мястото в страничната уличка, където Тиквата бе паднал под куршумите, и внимателно огледаха терена, макар да знаеха, че полицията вече на няколко пъти го е сторила. Изснимаха цял филм и тръгнаха да търсят свидетели.

Такива обаче нямаше, което само по себе си не беше чудно. Родни и Клей бяха прекарали на местопрестъплението не повече от петнайсет минути, а мълвата вече се бе разнесла из квартала. Дошли са непознати, панират си носа наоколо, всички да се заключат по къщите си, никой да не продумва. Свидетелите от касите за мляко пред алкохолния магазин, които по цял ден клечаха на поста си, отпиваха от евтиното вино и не изпускаха нищо от поглед, бяха потънали сякаш вдън земя и никой не беше чувал за тях. Търговците в магазинчетата бяха искрено изненадани, че в квартала им е имало стрелба.

— Тук се е стреляло?! — възкликна един, сякаш престъпността все още не бе достигнала до тяхното гето.

След около час представителите на СОЗ се отказаха и тръгнаха за лагер „Спасение“. Клей шофираше, а Родни отпиваше изстинало кафе от картонена чашка. По изражението на лицето му се виждаше, че кафето не го бива.

— Преди няколко дни на Джърмейн му се падна подобен случай — каза той. — Някакъв хлапак от център за лечение на наркомани с месеци не бил излизал навън. Един ден успял да се измъкне или може би са го пуснали, не е ясно, но през следващите двайсет и четири часа намерил пистолет и гръмнал двама души, единия на място.

— Случайно подбрани жертви?

— Какво значи случайно? Сблъскат се две коли на улицата, и двете нямат застраховка, шофьорите слизат и почват да се стрелят. Това случайно ли е, или си има причина?

— Имало ли е намесени наркотици, обир, самозащита?

— Мисля, че жертвите наистина са били случайни.

— Къде е този център за наркомани?

— Не е лагер „Спасение“ във всеки случай. Намира се някъде близо до Хауард, струва ми се. Не съм виждал папката с делото. Нали го знаеш Джърмейн колко е бавен?

— Значи не работиш лично по делото?

— Не, всичко знам от слухове.

Родни контролираше машината за клюки и слухове в офиса и знаеше за адвокатите от СОЗ и за делата, по които работеха, повече дори и от директорката Гленда. Като завиха по Дабъл Ю Стрийт, Клей запита:

— Ти ходил ли си преди в лагер „Спасение“?

— Един-два пъти. Той е за особено тежки случаи, последна спирка преди гробищата. Не е приятно място, а и хората, които го управляват, не са приятни.

— Познаваш ли един господин на име Талмидж Екс?

— Не.

Този път не се наложи да си пробиват път през тълпа от зяпачи на тротоара. Клей паркира пред сградата и двамата бързо влязоха вътре. Талмидж Екс беше излязъл, имало някакъв спешен случай в болницата; вместо него ги посрещна негов колега на име Ноланд и им се представи учтиво като главния възпитател. Покани ги в кабинета си, показа им досието на Текила Уотсън и им предложи да го прегледат. Клей му благодари, убеден, че всичко по-важно от папката е старателно прочистено за негово улеснение.