Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 218

Дали неговите бивши клиенти биха се зарадвали да го видят сега в болницата — бит, насинен, натрошен? Може би някой от тях беше на същия етаж, за да му вадят тумори и цели органи от тялото, заобиколен от разстроени близки и роднини, докато часовникът гръмко отброяваше последните му дни? Клей знаеше, че не той е причинил болестта им, но по някаква причина се чувстваше отговорен за тяхното страдание.

Най-после и Ридли се отби на път от фитнес залата за вкъщи. Тя мъкнеше със себе си някакви книги и списания и се опитваше да си придава загрижен вид. След няколко минути каза:

— Клей, обади се декораторът. Трябва да се върна във вилата.

Този декоратор дали случайно не беше декораторка? Клей поразсъждава няколко секунди по въпроса, но не запита.

Каква прекрасна идея!

— Кога? — запита той.

— Може би утре. Ако самолетът е свободен. — Защо пък да не бъде? Да не би Клей да пътуваше за някъде?

— Разбира се. Ще позвъня на пилотите. — Ако тя се разкараше, животът му щеше да стане по-лек. И без това не му помагаше с нищо в болницата.

— Благодаря. — Тя седна на стола и запрелиства едно от списанията. След трийсет минути времето й изтече. Целуна го набързо по челото и изчезна.

После се появи детективът. Трима жители на Рийдсбърг били арестувани в неделя сутрин пред един бар в Хейгърстаун, Мериленд. Станало сбиване, те се опитали да избягат с тъмнозелен ван металик, но шофьорът се объркал и заорал в канавката. Детективът извади три цветни снимки на заподозрените — и тримата яки, нискочели мъжаги. Клей не можа да разпознае нито един от тях.

Според шефа на полицията в Рийдсбърг и тримата работели в завода „Хана“. Двамата неотдавна били съкратени, но това била единствената информация, която детективът успял да изкопчи от властите в града.

— Не може да се каже, че ни съдействат — оплака се той. След като лично бе ходил в Рийдсбърг, Клей прекрасно разбираше защо. — Ако не можете да ги разпознаете, нямаме друг избор, освен да приключим случая — добави той.

— Никога не съм ги виждал преди — отговори Клей.

Детективът прибра снимките в папката и си тръгна завинаги. На негово място се появи цяла процесия от лекари и сестри, които започнаха да опипват, бодат и оглеждат. Изтощен, след час Клей отново заспа.

Около девет и половина вечерта Оскар се обади. Съдията току-що бил обявил край на днешното заседание. Всички били изтощени главно защото Дейл Мунихъм бил обърнал залата на бойно поле. От „Гофман“ с неохота извадили третия си експерт — някакъв жалък лабораторен плъх с дебели очила, който отговарял за клиничните изследвания на максатила. След една виртуозна, творческа серия от навеждащи въпроси от страна на Роджър Шилото, Мунихъм взел думата и заклал човечеца при кръстосания разпит.

— Направо му разката фамилията по класическия начин — засмя се Оскар. — Адвокатите на „Гофман“ трябва да са луди, за да призоват още свидетели.