Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 216

— Извинявайте, ако ви преча.

— Здрасти, Ридли — каза Клей с отслабнал глас.

Двете жени си размениха погледи, които биха убили кобра на място. Ридли заобиколи откъм другата страна на леглото, точно срещу Ребека, която бе положила ръка върху натъртеното му рамо.

— Ридли, това е Ребека. Ребека, това е Ридли — представи дамите Клей. После единственото, което му дойде наум, беше да се завие през глава и да се направи на умрял.

Нито една не се усмихна, Ридли се пресегна и започна да масажира другото му рамо. Макар и под грижите на две красиви жени едновременно, Клей се чувстваше като сгазено на шосето животно, малко преди да пристигнат вълците.

Понеже никой не се сещаше какво да каже, Клей кимна към лявата си страна и каза:

— Тя ми е стара приятелка. — После към дясната страна: — А тя ми е нова приятелка.

И двете жени, поне в момента, се смятаха за нещо повече от приятелки на Клей. И двете бяха силно ядосани. Всяка се бореше за мястото си.

— Мисля, че бяхме на сватбата ви — каза накрая Ридли. Не особено деликатно напомняне, че Ребека всъщност е омъжена.

— Неканени, доколкото си спомням — отвърна Ребека.

— Ай, да не забравя, време е за клизмата ми! — обади се Клей, но никой не се засмя. Ако двете тигрици се сбият над главата ми, каза си той, ще ме довършат. Само преди пет минути Оскар му бе докладвал по телефона, че ги очакват рекордни хонорари. Сега две жени се готвеха да се дуелират заради него.

Е, поне жените бяха красиви. Можеше и да е по-лошо, каза си той. Къде ли се бяха скрили сестрите? Иначе нахълтваха по всяко време, без да ги интересува дали му се спи, или предпочита да е сам. Понякога идваха на двойки. А ако пък в стаята му имаше посетител, тогава идването беше гарантирано. „От нещо да имате нужда, мистър Картър?“ „Да ви повдигна ли леглото?“ „Да ви включа ли телевизора?“ „Да го изключа ли?“

Но сега в коридорите не се чуваха сестрински стъпки. Двете жени продължаваха да го масажират.

Ребека мигна първа. Нямаше избор. В края на краищата беше омъжена.

— Е, аз да си тръгвам…

Тя излезе с видима неохота, сякаш не й се искаше да отстъпи завоюваната територия. Клей го забеляза и беше на седмото небе.

Още щом вратата се затвори, Ридли пристъпи до прозореца и дълго време гледа навън към нищото. Клей невъзмутимо се зачете във вестника, без изобщо да го интересуват нейните настроения. Нещо повече — беше доволен, че му се цупи и поне не му досажда.

— Обичаш я, нали? — запита накрая тя, без да се обръща, като се опитваше да изглежда обидена.

— Кого?

— Ребека.

— А, нея ли? Ами ние сме само приятелчета.

Тя се извърна на токове и се приближи до леглото му.

— Не съм глупачка, Клей!

— Никой не е казал, че си глупачка. — Той не вдигна нос от вестника, абсолютно безразличен към разигравания от нея театър. Тя грабна чантата си и изхвръкна навън, като чаткаше с токчетата си колкото се може по-гръмко. Малко след това се появи сестрата, за да го огледа за нови наранявания.

След няколко минути отново позвъни Оскар; бяха обявили почивка.

— Носи се слух, че тази сутрин Мунихъм бил отказал десет милиона обезщетение — каза той.