Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 217

— Флийт ли ти го съобщи?

— Не, днес не сме се срещали. Бил зает с някакви предложения. Ще се опитам да го хвана по време на обяда.

— Кой дава показания в момента?

— Друг експерт на „Гофман“, някаква професорка от университета „Дюк“, която се опитва да дискредитира федералния доклад за максатила. Мунихъм я слуша и си точи ножа. Ще бъде грозна сцена.

— Ти вярваш ли на този слух?

— И аз не знам вече на какво да вярвам. Приятелите от Уолстрийт изглеждат много въодушевени. Те са за споразумение, понеже така ще могат що–годе точно да предвидят загубите си. Ще ти се обадя отново по време на обяда.

Делото във Флагстаф имаше три възможни изхода. Два от тях бяха твърде благоприятни. Тежка присъда срещу „Гофман“ би принудила компанията да сключи набързо споразумения с всички останали ищци, за да си спести години на разтакаване по съдебни инстанции и постоянен риск от нови тежки присъди. Спешно споразумение по средата на делото също би означавало създаване на стратегия за обезщетение на всички ищци в национален мащаб.

От друга страна, присъда в полза на „Гофман“ би принудила Клей да се разтича, за да подготви собственото си дело във Вашингтон. Само при мисълта за това отново рязко го заболяха краката и черепът.

Лежането неподвижен с часове в това болнично легло само по себе си беше достатъчна мъка. Сега се добави и мълчащият телефон, за да увеличи страданията му. Във всеки момент от „Гофман“ можеха да предложат на Мунихъм достатъчно пари, за да го подмамят да приеме споразумение. От друга страна, неговото самолюбие щеше да го подтиква да търси присъда, но можеше ли да си позволи да пренебрегне интересите на клиента?

Една сестра спусна щорите, угаси лампите и телевизора. Когато тя излезе, Клей закрепи телефона на корема си, зави се през глава и зачака.

40

На следващата сутрин Клей бе откаран отново в хирургията за някои дребни намествания на болтовете и гвоздеите в краката му. „Лека центровка“ ги бе нарекъл лекуващият лекар. Колкото и лека да беше, Клей бе поставен под пълна анестезия, която му изяде половината от деня. Малко след обяд го върнаха в стаята му, където спа още три часа, докато мине действието на упойката. Когато се свести, видя срещу себе си не Ридли, не и Ребека, а Полет.

— Някакви новини от Оскар? — запита той с набъбнал език.

— Обади се и каза, че делото вървяло добре, това е всичко — докладва Полет. Тя нагласи леглото и възглавницата, донесе му вода и когато той напълно се разсъни, тръгна по задачи. Преди да излезе, му подаде запечатан плик, пристигнал с куриер.

Беше от Патън Френч. Написана на ръка бележка с най-добри пожелания за скорошно оздравяване, плюс още нещо, което Клей не можа да дешифрира. Имаше прикрепена записка до членовете на Координационния съвет на ищците (понастоящем обвиняеми). Почитаемата Хелън Уоршо била представила на съда седмичните добавки към груповия иск. Списъкът на ищците набъбвал. Остатъчни увреждания от дайлофта никнели из цялата страна. Броят на ищците бил нараснал на 291 души, от които 24 били бивши клиенти на мистър Картър, т.е. с трима повече от предишната седмица. Както обикновено Клей прочете бавно имената им, като се питаше как бе станало така, че житейските им пътища се бяха кръстосали с неговия.