Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 219

— Нещо за споразумение? — запита Клей. Избиваше го на дрямка от лекарствата и трудно вникваше в детайлите.

— Не, но тази нощ в „Гофман“ едва ли ще спят. Носи се слух, че утре щели да изкарат още един свидетел, после щели да клекнат и да очакват присъдата. Мунихъм отказва дори да разговаря с тях. Държи се така, сякаш очаква рекордно обезщетение.

Клей заспа, притиснал телефона до бузата си. Една сестра мина след час и го извади от ръката му.

* * *

Президентът на „Гофман“ пристигна във Флагстаф в сряда вечерта и веднага бе откаран във високата сграда в центъра, където заговорничеха неговите адвокати. Роджър Рединг и останалият екип на защитата докладваха за хода на делото, а финансовите експерти го запознаха с най-новите цифри. Цялата дискусия се въртеше около възможно най-катастрофалния сценарий.

Понеже задникът на Рединг вече беше достатъчно насинен, той упорито настояваше защитата да се придържа към първоначалния план и да извика останалите свидетели. Все някога нещата щели да се обърнат в тяхна полза. Все някога Роджър щял да си възвърне формата и да покаже какво може в съдебната зала. Само че Боб Мичъл, главният юрисконсулт на компанията, и Стърлинг Гиб, дългогодишен адвокат и личен приятел на президента, смятаха, че са видели достатъчно. Още един разпнат свидетел, и съдебните заседатели като нищо щяха да наскачат от местата си и да нападнат най-близкия мениджър на „Гофман“. Самолюбието на Рединг беше наранено, той настояваше да се бият докрай, като се надяваше на чудо. Но това, което предлагаше, не беше разумно.

Мичъл и Гиб се срещнаха насаме с президента на компанията в три сутринта, на кафе с понички. Само тримата. Колкото и да изглеждаха зле нещата за „Гофман“, все още оставаха някои тайни за максатила, до които никой никога не биваше да се добере. Ако Мунихън разполагаше с тази информация или ако успееше да я изцеди от някой свидетел, тогава наистина небето над „Гофман“ щеше да се продъни. Най-накрая президентът взе решението да сложи край на това кръвопролитие.

Когато съдът се събра на съвещание в 9 сутринта, Роджър Рединг обяви, че защитата е приключила с призоваването на свидетели.

— Никакви свидетели повече, така ли? — запита съдията. Току-що един процес, който смяташе, че ще продължи петнайсет дни, бе съкратен наполовина. Очакваше го седмица голф!

— Точно така, ваша светлост — отвърна Рединг и се усмихна на съдебните заседатели, сякаш всичко беше наред.

— Възражения, мистър Мунихъм?

Адвокатът на ищцата бавно се надигна. Почеса се по главата, погледна Рединг и каза:

— Ако те са приключили, ние не възразяваме.

Съдията обясни на съдебните заседатели, че трябва да се оттеглят на едночасова почивка, докато той изясни някои неща с адвокатите. Когато се върнеха, щяха да изслушат двете пледоарии и до обяд делото щеше да им бъде предадено за решение.

Оскар последва тълпата в коридора, стиснал в ръка мобилния си телефон. В болничната стая на Клей не отговаряше никой.