Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 214

Закрепил лаптопа на Джона върху гипсираните си крака, той преглеждаше вестникарските статии от Аризона, когато телефонът иззвъня и Полет вдигна слушалката.

— Оскар е — каза тя.

Двамата бяха разговаряли накратко в неделя вечер, но тогава Клей беше упоен и не можеше да мисли. Сега обаче беше буден и готов да чуе подробностите.

— Разправяй! — нареди той, като свали леглото и се опита да се протегне.

— Мунихъм произнесе обвинителната си реч в неделя сутрин. Тезата му беше изпипана перфектно. Този човек е блестящ, съдебните заседатели попиват всяка негова дума. В началото на процеса от „Гофман“ бяха доста наперени, но ми се струва, че сега са готови да вдигнат бяло знаме. Вчера следобед Роджър Рединг извика главния им експерт, някакъв учен, който заяви, че нямало доказана пряка връзка между максатила и появата на рак на гърдата у ищцата. Мисля, че човекът е много добър, вдъхва доверие, в края на краищата има три доктората. Съдебните заседатели го слушаха внимателно. После стана Мунихъм и го накълца на кайма. Измъкна отнякъде някакво изследване, което бил фалшифицирал преди двайсет години. Нападна професионалната му компетентност. Когато приключи, онзи беше като убит. Рекох си: „Някой да повика линейка да го изнесат!“ Никога не бях виждал свидетел да напуска съдебната зала по-унизен. Роджър беше блед като платно. Баровците от „Гофман“ седяха на пейките с такива изражения, сякаш те бяха подсъдимите.

— Прекрасно, прекрасно — повтаряше Клей, залепил слушалката за лявата страна на бинтованото си лице, откъм по-здравото ухо.

— Чуй сега най-хубавото. Открих къде са отседнали хората на „Гофман“ и смених хотела. Сега се виждаме на закуска. Виждаме се и късно вечер в бара. Те знаят кой съм и само седим и се гледаме като бесни кучета. Техният юрисконсулт се казва Флийт. Обади ми се вчера във фоайето на хотела след края на заседанието, около час след като Мунихъм беше заклал свидетеля им. Каза, че искал да пийнем по едно питие. Той наистина изпи едно, а аз три. Би ми правил още компания, обясни той, но трябвало да се връща в апартамента на „Гофман“ на последния етаж, където по цели нощи си блъскали главите и обмисляли стратегията за споразумение.

— Я повтори!

— Добре ме чу. В този момент в „Гофман“ обмислят извънсъдебно споразумение с Мунихъм. Баровците са в ужас. Подобно на всички останали в залата и те са убедени, че съдебните заседатели не биха се поколебали да взривят компанията им с атомна бомба. Каквото и споразумение да сключат, ще им струва цяло състояние, понеже старият кон не ще и да чуе за споразумение. Клей, старецът им скри топката! Роджър е много добър, наистина, но с Мунихъм си намери майстора.

— Кажи ми за споразумението.

— Казвам ти. Флийт поиска да знае колко от нашите случаи са легитимни. А пък аз му викам: Всичките двайсет и шест хиляди! Няколко минути той шикалкави и усуква, и накрая попита дали не бихме приели обезщетение по около сто хиляди на пациент. Това са два милиарда и шестстотин, Клей! Направи си сметката!