Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 212

Клей най-после дойде в съзнание в неделя около обяд. Полет тъкмо бе приседнала върху тясното легло, когато той чу шума и запита:

— Кой е там?

Тя скочи и притича до него.

— Аз съм, Клей.

През подутите си мътни очи Клей видя нечие черно лице. Със сигурност не беше Ридли. Той протегна ръка и повтори:

— Кой е?

— Аз съм, Клей, Полет. Не ме ли виждаш?

— Не. Полет? Какво правиш тук? — Езикът му беше набъбнал, думите излизаха с мъка от устата му.

— Грижа се за теб, шефе.

— Къде съм?

— В университетската болница „Джордж Уошингтън“.

— Защо, какво се е случило?

— Дето има една приказка, малко са те посритали.

— Какво?!

— Нападнали са те. Двама мъже с бухалки. Имаш ли нужда от болкоуспокояващо?

— Да, ако обичаш!

Тя изтича от стаята и намери сестрата. След няколко минути се появи и лекарят и обясни на Клей колко зле всъщност е пребит, без да му спести нито една от ужасяващите подробности. Клей получи още едно хапче и отново се унесе. По-голямата част от неделята мина в приятна мъгла, докато Джона и Полет се редуваха да го наглеждат, четяха вестници и гледаха мачове по телевизията.

Сензационната новина гръмна в понеделник сутрин; всички се надпреварваха да разправят едно и също. Полет намали докрай звука на телевизора, а Джона скри вестниците. Мис Глик и останалите служители във фирмата се приготвиха за кръгова отбрана; отговорът им за всички беше: „Без коментар!“ Същия ден тя получи имейл от капитана на някаква яхта, който твърдеше, че бил бащата на Клей. Намирал се в близост до полуостров Юкатан в Мексиканския залив и молеше някой да го осведоми за състоянието на Клей. Мис Глик набързо му докладва: стабилно състояние, няколко счупени кости, сътресение на мозъка. Той й благодари и обеща на следващия ден отново да се обади.

Ридли се появи в понеделник следобед. Полет и Джона моментално се изнесоха, доволни за известно време да се махнат от болницата. Явно беше обаче, че грузинската представа за грижи за болен човек се различаваше твърде много от американската. Докато американците обикновено остават неотлъчно в болничната стая до своите близки, хората от други култури смятат за достатъчно да се отбият за един час, след което да оставят грижата за пациента на болничния персонал. В продължение на няколко минути Ридли влюбено гугука на Клей, като се опита да го занимае с подробности по ремонта на „тяхната“ вила. От това само го заболя глава и той поиска болкоуспокояващо. Тя се отпусна на подвижното легло и се опита да подремне — изтощена, както го осведоми, от полета. Макар този път без междинно кацане. С гълфстрийма. Той също заспа, а когато се събуди, нея я нямаше.

Един детектив от полицията се отби, за да вземе допълнителни показания. Съмненията се насочвали към побойници, изпратени от Рийдсбърг, но нямало почти никакви доказателства.