Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 213

— Нищо не видях — каза Клей, като разтриваше челюстта си.

Вероятно за да го утеши, полицаят му показа четири големи цветни снимки на черното порше, покрито със спечен цимент, и Клей поиска още едно болкоуспокояващо.

Всички му пращаха цветя — Аделфа Тико, Гленда от СОЗ, мистър и мисис Рекс Критъл, Родни, Патън Френч, Уес Солсбъри, един познат съдия. Джона донесе лаптоп и Клей побъбри виртуално с баща си.

Комиксът „Кралят на дрисковете“ излезе с три извънредни издания този понеделник, препълнени с най-новите клюки и цитати от вестници за побоя над Клей. Той не видя нищо от това. Бе скрит в болничната си стая, отвсякъде заобиколен от приятели.

Рано сутринта във вторник Зак Батъл се отби на път за офиса и му донесе радостната новина: Комисията за търговия с ценни книжа била преустановила разследването срещу Клей. Зак бил говорил с адвоката на Мел Снелинг в Балтимор. Мел се държал мъжки, отказвал да се поддаде на натиска на ФБР, а без неговите показания те не били в състояние да сглобят никакви улики срещу Клей.

— Викам си: федералните сигурно са прочели във вестника за него и са си казали, че е наказан достатъчно — подметна Зак.

— Вестниците пишат за мен ли? — ахна Клей.

— Има два-три материала.

— Дали си струва да ги чета?

— Съветвам те да не го правиш.

Скуката и болничните несгоди му се отразяваха — екстензията, подлогите, тормозът на сестрите, ежедневната размяна на страховити термини с дежурния лекар, безкрайните смени на превръзките, вземането на кръвни проби за нови и нови изследвания, влудяващата досада на неподвижността…

Краката му щяха да останат в гипс няколко седмици, а той не си представяше как ще оцелее във Вашингтон на инвалидна количка или с патерици. Освен това се планираха още две допълнителни операции — съвсем незначителни, както се твърдеше.

Травмата от понесения побой не му даваше мира; с времето той си припомняше все по-ясно звуците и болката, изпитана, докато нападателите му го налагаха. Спомни си и лицето на мъжа, нанесъл първия удар, но не беше сигурен дали наистина го е видял, или му се е сторило. Затова не каза и на детектива. Бе чул и писъци в тъмното, но те като нищо можеха да са плод на въображението му. Спомни си черната бейзболна бухалка, която бе зърнал във въздуха. За късмет бе загубил съзнание и не бе усетил останалите удари.

Отоците започнаха да спадат, главата му да се прояснява. Той престана да взема болкоуспокояващи, за да събере мислите си и да се опита да ръководи фирмата по телефона и с имейли. Всички, с които успя да разговаря, го уверяваха, че в офиса кипи работа. Но той не им вярваше — предполагаше, че е затишие пред буря.

Ридли се отбиваше за по един час сутрин и следобед. Стоеше права до леглото му и беше много мила с него, особено в присъствието на сестрите. Полет я ненавиждаше и бягаше от стаята още при появяването й.

— Тая жена е влюбена в парите ти — казваше тя.

— А пък аз в тялото й — отвръщаше той.

— Да, ама засега тя е в по-изгодна позиция.

39

За да може да чете, Клей беше принуден да повдигне едната половина от леглото, а понеже краката му и без това бяха вирнати нагоре, тялото му се сгъваше като римско V. В това положение можеше да престои не повече от десет минути, след което трябваше отново да сваля леглото, за да облекчи натиска върху корема си.