Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 91

— Съмнявам се — опита се да блъфира Тейн, без да разбира нищо от това, — че правото за конфискация може да се приложи тук. Доколкото знам, то се отнася до сгради и пътища…

— Това е път — спокойно възрази полковникът. — Път точно пред къщата ви към друг свят.

— Най-напред — заяви Тейн, — правителството ще трябва да докаже, че това представлява обществен интерес и че отказът на собственика да отстъпи правата си би попречил на държавните работи и…

— Мисля — прекъсна го полковникът, — че правителството може да докаже, че това представлява обществен интерес.

— Аз пък мисля — сърдито каза Тейн, — че ще е по-добре да се обърна към адвокат.

— Ако действително смяташ да го направиш — предложи Хенри, винаги готов да помогне — и искаш да вземеш добър, а предполагам, че го искаш, ще се радвам да ти препоръчам фирма, за която съм сигурен, че ще защищава интересите ти възможно най-добре и едновременно с това ще иска доста умерена сума.

Полковникът се изправи, изпълнен с негодувание.

— Ще отговаряте пред властта, Тейн. Ще има много неща, които правителството ще поиска да научи. Най-напред ще иска да разбере как точно сте направили всичко това. Готов ли сте да им отговорите?

— Не — отвърна Тейн. — Не смятам, че съм в състояние.

И си помисли обезпокоен: те смятат, че аз съм го направил, и ще се нахвърлят върху ми като глутница вълци, за да разберат как е станало това. Привидяха му се ФБР, Държавния департамент, Пентагона и дори докато седеше, почувствува, че краката му се подкосяват.

Хенри погледна изпитателно Тейн.

— Наистина ли смяташ така? — запита той. — Възнамеряваш ли да им се противопоставиш?

— Ядосан съм — отвърна Тейн. — Нямат право да пристигат тук по този начин и да се разполагат, без дори да ме попитат. Не ме интересува какво си мислят другите, но това е моят дом. Аз съм роден тук, живял съм тук през целия си живот…

— Разбира се — прекъсна го Хенри. — Знам как се чувствуваш.

— Предполагам, че е детинско от моя страна, но нямаше да се засегна толкова, ако бяха проявили желание да седнат и да поговорят с мен за това, което смятат да направят. Но изглежда дори не мислят да ме попитат какво ми е мнението по въпроса. Ще ти кажа, Хенри, всичко е по-различно, отколкото изглежда. Това не е място, където можем да настъпим и да го завземем, независимо какво си мисли Вашингтон. Там има нещо и е по-добре да внимаваме как постъпваме…

— Мисля — прекъсна го отново Хенри, — че държанието ти е похвално и се нуждае от подкрепа. Струва ми се, че като добър съсед няма да е редно да седя тук със скръстени ръце и да те оставя сам в борбата. Можем да си наемем цял отряд добри юристи и да спечелим делото. Ще основем компания, а после ще оформим правото над земята за усвояването й. По този начин ще можем да сме сигурни, че този твой нов свят ще се използува, както му е редно. Съвсем естествено е, Хайръм, аз да застана рамо до рамо с тебе в тази работа, след като сме вече съдружници в производството на телевизионни апарати.