Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 90

— Тейн — рече полковникът, — седнете. Искам да поговоря с вас.

— Разбира се — отвърна Тейн, като взе стол. — Съжалявам, че толкова бързам, но загубих кучето си там някъде.

— Тази работа тук — забеляза полковникът — е много по-важна от което и да е куче.

— Това показва, полковник, че вие не познавате Таузър. Той е най-доброто куче, което съм имал някога, а аз ги имах доста.

— Поседи малко и послушай — обърна се Аби към Тейн. — Аз ще опека малко курабийки, а Хенри донесе от салама, който правим във фермата.

Задната врата се отвори и влезе Бизли, придружен от ужасно дрънчене. Носеше три празни туби за бензин в едната ръка и две в другата и те се блъскаха, когато пристъпваше.

— Ей — извика Тейн, — какво става?

— По-спокойно — намеси се Хенри.

— Нямаш представа с какви проблеми се сблъскахме. Искахме да пренесем голям бензинов варел, но не можахме. Опитахме се да разбием задната стена на кухнята, за да го вкараме.

— Какво направихте?

— Опитахме се да съборим гърба на кухнята — повтори спокойно Хенри. — Не можем да внесем през обикновена врата такъв голям варел. Но когато започнахме, открихме, че цялата къща е измазана отвътре със същия материал, който си използувал в мазето. Удряш го с кирка, а стоманата й се притъпява…

— Но, Хенри, това е моята къща и никой няма право да започва да я руши.

— Тейн, бих искал да знам — каза полковникът, — какъв е този материал, който не можем да пробием?

— Не се вълнувай, Хайръм — предупреди го Хенри. — Един голям нов свят ни чака там отвън…

— Не чака нито вас, нито който и да било! — извика Тейн.

— И трябва да го изследваме, а за да го изследваме, ни е необходим значителен запас бензин. Тъй като не можем да докараме голям варел, принудени сме да пренесем колкото се може повече туби и после ще прекараме маркуч оттук…

— Но, Хенри…

— Бих желал — твърдо каза Хенри, — да престанеш да ме прекъсваш и да ме изслушаш какво ще кажа. Дори не можеш да си представиш какви проблеми изникват по организирането на снабдяването. Размерите на тази врата просто ни връзват ръцете. Трябва да пренесем гориво и транспортни машини. С колите и камионите няма да е толкова трудно. Можем да ги разглобим и прекараме на части, но със самолета е проблематично.

— Слушай, Хенри, никой няма да вкарва тук самолет. Тази къща е собственост на семейството ми от сто години. Сега аз съм й стопанин и нямате право да се разпореждате тук, като влачите всякакви боклуци.

— Но разбери — каза плачевно Хенри, — наистина страшно нужен ни е самолетът. С него можем да обхванем много повече територия.

Бизли прогърмя с тубите през кухнята и влезе във всекидневната.

— Надявах се, мистър Тейн — въздъхна полковникът, — че ще разберете как стоят нещата. На мен ми се струва съвсем естествено, че ще почувствувате сътрудничеството с нас като патриотичен дълг. Правителството, разбира се, може да упражни правата си на върховна власт и да конфискува владенията ви, но би предпочело да не го прави. Аз не говоря официално с вас, разбира се, но мисля, че ще е редно, ако ви кажа, че правителството би желало да се стигне до приятелско споразумение.