Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 82

Вероятно умеят да се приспособяват лесно и сигурно е така, защото не им беше нужно много време, за да се настанят удобно в човешко жилище.

Тейн и Бизли се отправиха по посипаната с чакъл алея към гаража, за да оставят там инструментите. Но ставаше нещо странно, гаражът не беше там.

Нямаше го, както я нямаше и предната страна на къщата. Пътят рязко прекъсваше и нататък нямаше нищо освен стената, която избиваше там, където би трябвало да е краят на гаража. Стигнаха до извиващата се стена и спряха, взирайки се с невярващи очи в летния мрак.

Нямаше нито гараж, нито веранда, лицевата страна на къщата липсваше. Сякаш някой бе хванал двата края на фасадата и ги бе извил докато се долепят, събирайки цялата стена на сградата в извивката на съединените един с друг ъгли. Сега Тейн имаше къща с извита навътре фасада, въпреки че в действителност всичко не бе така просто, както изглеждаше, защото извивката не съвпадаше с това, което фактически би трябвало да се случи при подобна операция. Линията бе дълга и изящна и някак си не много ясна, като че ли фасадата е била отстранена, а останалата част на къщата нагласена така, че да създава илюзия, замаскирваща тази липса.

Тейн изтърва лопатата и кирката и те се строполиха на чакълестия път. Вдигна ръка към лицето си и я прокара през очите си, сякаш да свали от тях невидима пелена. Когато я отдръпна, нищо не се бе променило, фасадата на къщата я нямаше.

Тогава той се втурна да заобиколи къщата, без да съзнава, че тича, уплашен от това, което се бе случило с дома му.

Но задната част на къщата беше на мястото си. Всичко беше непокътнато.

Покатери се на площадката, докато Бизли и Таузър тичаха след него. Блъсна вратата и се втурна вътре, изкачи стълбите и пресече кухнята, за да види какво се бе случило с предната част на къщата. Спря се на вратата между кухнята и всекидневната и ръцете му се вдигнаха, за да хванат касата на вратата, докато гледаше втренчено и невярващо прозорците на всекидневната. Навън бе нощ, не можеше да има никакво съмнение в това. Нали видя как светулките летяха в храстите и тревите, уличните лампи бяха запалени и звездите се открояваха на небето.

Но потоци слънчева светлина се вливаха през прозореца на всекидневната, зад които се виждаше местност, която не беше Уилоу Бенд.

— Бизли! — извика Тейн. — Погледни навън!

Бизли погледна.

— Кое е това място? — попита той.

— И аз бих искал да знам.

Таузър бе намерил чинията си и я буташе с нос по пода на кухнята, като искаше да подскаже, че е време за ядене.

Тейн мина през всекидневната и отвори входната врата. Гаражът беше там, камионът стоеше срещу вратата му, а в него се намираше невредима колата. На фасадата й нямаше нищо особено, беше си както трябва. Но само това. Колкото до всичко останало…

Пътят свършваше на метър зад края на камиона и по-нататък нямаше нито двор, нито шосе. Само пустиня, простираща се надалеч, равна като под, с купчини камъни тук-таме и редки петна изсъхнала растителност. Грамадно ослепително слънце висеше точно над хоризонта, който изглеждаше странно отдалечен, но още по-странно бе, че слънцето се намираше на север, където съвсем не му бе мястото. Освен това се отличаваше и с особена белота.