Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 81

Затвори ножчето и го прибра в джоба си. Клекна и заоглежда овалния предмет, открит от Таузър. Все повече се убеждаваше, че каквото и да бе това, дошло да живее при него, несъмнено бе пристигнало именно с този странен уред. Дошло от времето или пространството, помисли си той и бе поразен, че си го е помислил, защото по-рано никога не бе имал подобни мисли.

Взе лопатата и се залови отново да копае, този път надолу, следвайки извитата страна на това чуждо нещо, което бе лежало скрито в земята. И докато копаеше, се чудеше какво би трябвало да каже за находката си и нужно ли бе изобщо да споменава за нея. Може би би постъпил най-разумно, ако го заровеше отново и не споменаваше за него никому ни дума до края на живота си. Обаче Бизли, естествено, щеше да проговори. Но никой в селото не обръщаше внимание на това, което той разправяше. В Уилоу Бенд всеки знаеше, че Бизли е откачен.

Най-накрая Бизли се върна, носейки три неумело направени сандвича, увити в стар вестник, и почти пълна четвъртлитрова бутилка мляко.

— Явно не си бързал особено — забеляза леко раздразнен Тейн.

— Стана ми интересно — обясни Бизли.

— Какво ти стана интересно?

— Ами пристигнаха три големи камиона, разтовариха ги и довлякоха в мазето някакви доста тежки предмети. Два или три огромни шкафа и още куп боклуци. И нали знаеш телевизора на Аби. Е, те го взеха. Казах им да не го правят, но въпреки това го отмъкнаха.

— Съвсем забравих — възкликна Тейн. — Хенри ме предупреди, че ще изпрати компютъра, а аз въобще го забравих.

Подели сандвичите с Таузър. Щом се нахрани, Тейн се изправи, вдигна отново лопатата и рече:

— Хайде да работим!

— Но в мазето ти те чака цялата тази машинария.

— Ще почака — каза Тейн. — Трябва да свършим с това тук.

Когато свършиха, бе започнало вече да се смрачава. Тейн се облегна уморено на лопатата си.

Четири метра широко, шест метра дълго и три метра високо, и всичко направено изцяло от млечно стъкло, което звънеше като камбана при почукване с лопатата.

Трябва да са доста дребни, помисли си Тейн, особено ако са много, за да се съберат в машина с такива размери и да живеят по-дълго в нея, ако се наложи. Изглеждаше правдиво, защото ако не бяха толкова малки, нямаше да могат да се промъкнат да живеят между гредите на пода.

Ако изобщо съществуват и всичко не е само празна догадка. Вероятно, продължи мисълта си той, дори и да са се настанили в къщата, може да не са вече там, тъй като Таузър ги бе надушил или чул сутринта, но през нощта не им бе обърнал никакво внимание.

Метна лопатата на рамо и вдигна кирката.

— Хайде да си вървим. Днес имахме тежък ден.

Излязоха от храсталаците и тръгнаха по пътя. Светулки мигаха в нощната тъма и уличните лампи се люлееха от лекия ветрец. Звездите блестяха ярко.

Може би са все още в къщата, реши Тейн. Може би, когато са разбрали, че Таузър ги усеща, са направили така, че той да не долавя присъствието им повече.