Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 97

— Мислиш ли, че ще се измъкнем от тази ситуация? — тя го изгледа очаквателно.

— Да — стига да тръгнеш още сега, преди да са те видели.

Тя стана от мястото си и се скри в дамската тоалетна — надяваше се Кайл да не я забележи.

Веднъж вътре на сигурно място, облегна се срещу огледалото и се загледа в отражението си. Джой пръв произнесе думите: „Тук става нещо, а не съм сигурен какво.“

Тогава тя го стъписа с краткия си светкавичен отговор. Ники ще се гордее с нея — отговаря все по-бързо.

Пулсът й отново се ускори. Това наистина беше началото на нещо; бе само въпрос на време то да се случи. Извади от чантичката си пудриера и попи капките пот от върха на носа си.

— Лара! — в огледалото изплува отражението на Уилсън зад гърба й. — Какво правиш тук?

— О, здравей — ядоса се, че така са я изненадали.

— Трябва да знаеш, че сцената беше блестяща — изгърмя Уилсън, докато се опитваше да придърпа полата си надолу. — А гаджето! Страшно секси образ.

— Кой? — веднага попита Лара — надяваше се тя да няма предвид Джой.

— Кайл, разбира се — Уилсън измъкна от чантичката си флаконче с червен гъст гел за устни и малък гребен. Пристъпи встрани от Лара и се изправи пред огледалото, за да намаже и без това твърде ярките си устни. — Знаеш ли случайно в какво положение се намира сега той? Някой ми каза, че отново ще се събира с жена си. Но аз не го вярвам. И нека ти призная — той е луд по макарената, а аз, скъпа, обожавам танците.

— Не се и съмнявам — измърмори Лара.

— С кого си тук? — попита Уилсън, докато се мажеше с гела.

— С приятели — поколеба се Лара. — Точно си тръгвам.

— Жалко — подметна Уилсън. — Можехме да прекараме вечерта заедно.

— Това няма ли да попречи на действията ти по отношение на лудия по макарената?

— Права си! — разсмя се Уилсън.

Лара започна да се промъква към изхода.

— Доскоро — извика й Уилсън и влезе в една от кабинките.

— Ъ-ъ… благодаря ти за добрата работа — обади се Лара.

— Скъпа — пошегува се Уилсън, — зърната ти никога не са изглеждали толкова апетитни!

Лара забърза навън, където чакаше Джой.

— Сгащиха ме в дамската тоалетна — обясни тя.

— Трябва ли да се тревожиш за това?

— Не искам целият екип да започне да ни обсъжда. Всички знаят, че ти имаш сериозна връзка. Ще гледат на мен като на… как да го кажа… крадла на годеници.

— Крадла на годеници? — той се разсмя.

Смехът му беше заразителен.

— Хайде да тръгваме — предложи той. — Сега ще изпратя крадлата на годеници до дома й.

— Имам по-добра идея — изведнъж произнесе тя. — Нека да се поразходим по плажа. Винаги съм искала да го направя.

— И как не ти се е случвало досега?

Тя се усмихна на себе си.

— Винаги ме е било страх.

Той я погледна насмешливо и попита:

— И от какво?

Тя потръпна.

— Не знам. От тъмнината, от неизвестното… понякога не се чувствам… защитена.

— Лара — лицето му внезапно бе станало сериозно, — когато си с мене, никога не трябва да се страхуваш.

Тя кимна; не беше сигурна как да му отговори.

— И все пак тази вечер ще те изпратя право у вас. Утре рано сутринта си на снимки.

— Ами разходката? — тя беше разочарована.

— Някой друг път.