Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 96
Джаки Колинс
Набързо си грабнах дрехите и изчезнах.
Ели ми се обаждаше обикновено в понеделник, за да уточним срещите си през седмицата. Следващия понеделник телефонът не звънна. Не ме потърси и нито една от приятелките й.
Това беше горчивата истина. Бяха спипали Ели, а мене ме бяха отписали.
Майната им!
Това ми се стори знамение свише — и се захванах с работата си.
Най-напред разпродадох скъпите си костюми, изнесох се от скъпия апартамент и си наех малка скромна квартира. Спестяванията ми стигнаха на първо време да си потърся агент и да прекарвам повече време с Марги. А тя, колкото и сладка да беше, започна бързо да ми писва.
Успях да си намеря агент, който ме харесваше толкова, колкото се харесвах и аз самият. Естествено, това можеше да бъде само жена. Наложи ми се да я изчукам, разбира се. Но след това ме изпрати на няколко прослушвания и направих удара. Всъщност се вредих за две-три малки роли в телевизионно шоу. Бях много добър. Като потръгна, един ден ме изпратиха на прослушване за голям екшън.
В деня на интервюто се настаних в един офис в Холивуд заедно с още седмина младежи. Чакахме да ни дойде редът, седяхме и се потяхме.
Извикаха ме. Нахлух в залата, твърдо решен да ги шашна.
Срещу мене бяха насядали онези, които обикновено присъстват на такива кастинги, един известен режисьор и — вече се сещате — самият Максуел фон Щойбен.
Що за късмет е това?
Погледите ни се срещнаха. Само за секунда, но той веднага ме позна. Скочи на крака и размаха ръце, ослепял от гняв.
— Изкарайте го тоя оттук! — пищеше той. — Вън, мамка ти! Тук си вече отписан. Отписан! Чу ли ме добре, тъпанар такъв?
Чу го целият град.
Още веднъж кариерата ми на кинозвезда беше поставена на карта.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Вечерята с Джой беше още едно незабравимо изживяване за нея. С него Лара можеше да се отпусне — сякаш се познаваха от години и се разбираха идеално. В разгара на вечерта той задържа ръката й и й каза:
— Лара, чувствам, че между нас става нещо. Не мога още да му намеря точното име.
— Изглежда, че хлътваме — тя се смееше на пресекулки. Беше нервна, а обикновено напълно се владееше.
Той се усмихна само с устни.
— Мислиш, че това е…
— Може би.
Размениха си дълъг, открит поглед.
За момент дъхът й спря. И точно този момент избра Кайл Карсън, за да влезе в ресторанта с компаньонката си за вечерта — съвсем дегизираната Уилсън, нахлузила къса оранжева рокличка, която едва покриваше дупето й, и качена на високи обувки с остри токчета. На главата си носеше перуката на Лара.
— Само това не! — изстена Лара, след като ги видя, и се плъзна надолу в стола си.
— Какво?
— Кайл — и дубльорката на тялото ми.
Джой огледа салона и потърси с очи мястото, което бяха заели Кайл и Уилсън — една близка маса.
— Дали са ни видели? — запита той, оглеждайки целия салон.
— Едва ли — тя беше изненадана, че са избрали същия ресторант като тях.
— Не знам защо ми се струва, че въобще не си въодушевена от появата им.
— Пак позна.
— Нека да им погодим номер. Ти се измъкваш през тоалетната, аз плащам с чек. Ще се срещнем отвън.