Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 99

Джаки Колинс

— За този пич, Джой — Каси смръщи чело. — Знаеш ли изобщо нещо за него?

— Толкова, колкото ми трябва.

— Предполагам, това, че е адски готин, ти стига — продължаваше Каси. — Нали знаеш, пълно е с готини пичове.

— Не мога да разбера какво искаш от мене.

— Мислиш ли, че е разумно да го поканиш у дома си?

— Става дума само за някой и друг ден — опита се да се защити Лара. — Бъди спокойна, няма да ме заколи. И не се тревожи напразно, Кас, много добре си давам сметка какво правя.

— Щом казваш, ще ти повярвам — кимна неуверено Каси. Вътрешно смяташе, че за Лара е най-добре отново да се събере с Ричард.

— Вече трябва да се връщам на снимачната — обади се Лара. — Когато Джой се прибере, му кажи, че ще закъснея. И освободи готвача — ще вечеряме навън.

— Дадено — прие поръчката Каси.

Малко след като Лара тръгна към студиото, Джой се качи на наетата от него кола и реши да покара из града. Искаше да избяга далече от този дом, от Каси и вечното й мусене. За него беше много важно да я спечели на своя страна. А оставането тук му изглеждаше твърде рисковано.

Караше без определена цел, спря пред една будка, взе си пакет цигари.

Когато научи новината, че той се изнася, Маделин беше неприятно изненадана.

— Кажи ми защо напускаш точно сега — питаше тя. — Намерих ти работа, намерих ти жилище. Какво още искаш?

— Мади, аз никога няма да мога да те направя щастлива — оправда се по старому — беше го казвал толкова пъти и то винаги действаше. Просто не можеше да й обясни.

— Ако искаш, поне можеш да опиташ — Маделин почти се разплака от отчаяние.

— Не — отговорът му беше готов. — Мога само да те накарам да страдаш, а нито ти, а още по-малко аз го желаем. Заминавам за Лос Анджелис — и каквото стане…

— Ами парите ми? — попита тя съвсем делово, за момент преглътнала сълзите си.

— Ще ти ги върна.

— Кога?

— Запази моя чек за филма и го осребри.

— Да знаеш, че никога повече не искам да те виждам, Джой — предупреди го тя на раздяла. — Това е последният път, когато си тръгваш оттук.

„Да. Сигурно. Мога да се върна колкото пъти си поискам, а ти винаги ще ме посрещаш с отворени обятия.“

— Разбирам — каза й на глас.

Така всичко приключи веднъж завинаги, той нае кола и замина, за да види Лара.

Не се изненада, когато тя настоя той да се пренесе у тях. Някои неща просто трябва да се случват.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА

Всяка сутрин рано Ники напускаше къщата в Малибу и отиваше в студиото на „Отмъщение“ във Вали. Там беше и собственият й кабинет, залепен до този на Мик. Той се бе обградил с тълпа от енергични млади работници по продукцията, докато тя се обърна към неколцина опитни трийсетгодишни професионалисти, които много добре разбираха какво правят, и един много способен изпълнителен продуцент. Надяваше се да се сработят помежду си и да станат добър екип.

Всичко все още беше под въпрос. Предимството да разчитат на Лара за главната роля означаваше, че могат да не търсят други известни звезди. Без да се брои Айдън Шон, ролите бяха дадени на млади, непознати изпълнители, които явно имаха талант. Финансирането беше напълно осигурено и само след две седмици започваха основните снимки. Оказа се, че продуцирането на филм е много по-различно от дизайна на костюмите. Тя беше шефът и се чувстваше много особено, когато непрекъснато я търсеха за мнения и нареждания.