Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 95

Справях се добре. Сигурно го правех по-добре, отколкото всеки друг, с когото е била преди.

Скоро започна да ме препоръчва на свои приятелки и така за нула време завъртях клиентела. Всички холивудски мадами, които нямаха кой — всички вече бяха мои. На първо място съпругата на голям режисьор. После бившата жена на суперзвезда. Най-похотливата дърта агентка в града.

Един ден попитах Ели дали може да ми помогне за кариерата ми.

— Направила съм вече каквото мога — хладно ми отговори тя. — Осигурих ти толкова много клиентки, че даже не можеш да се справиш с всичките.

— Нямах предвид такава кариера — веднага й възразих аз.

Идеално поддържаната й ръка ме хвана за топките и тя каза:

— Не ми говори, че искаш да ставаш актьор, скъпи. Това актьорите са големи тъпаци и никой за нищо не ги бръсне. Ти си цар в леглото. Защо не си останеш такъв?

Побеснях, че толкова лековато се отнася към амбициите ми. Предишната вечер в курса направихме с Марги сцена. Направо ги сразихме. Всички станаха и ни аплодираха.

Преподавателят ни, доста старичък тип с дълга коса и жълта кожа, ме дръпна настрана.

— Вече ти е време да си намериш агент — каза ми той. — Вече си готов.

За първи път някой ме поощряваше. Някой ми казваше, че съм достатъчно добър, за да стана професионалист! Старецът ми казваше, че мога да се справя. И, по дяволите, наистина можех!

И тогава реших. Ще зарежа богатите мадами и ще се пробвам в киното. Исках като начало да понатрупам малко пари. Вече си бях открил банкова сметка, а имах и личен трезор, където държах няколко хиляди в брой. Сега трябваше да се концентрирам върху увеличаването им.

Смятах още около шест месеца да продължа да обслужвам дамите и после да зарежа този бизнес. Може би дори да се оженя за Марги, да купя малка къщурка във Вали, да си гледам децата — въобще да си живея като нормален човек.

Най-напред питах за агент Ели. Тя направо ми заяви да си гледам работата, сиреч да я чукам. Въобще не беше любезна с мене.

И една вечер, докато си гледах работата, така да се каже, Максуел фон Щойбен ни сгащи.

— Милостиви Боже! — изпищя той, като видя сцената — Ели с крака, обвити около врата ми, а аз — със задник във въздуха. — Милостиви Боже! За каква мръсница съм се оженил!

— Няма що! За голяма мръсница си се оженил — затапи го тя и веднага се измъкна изпод мене. — А ти си най-големият мръсник и путколизец в този град и си тръгнал да ми четеш морал!

Докато се надвикваха, аз отчаяно търсех дрехите си, като при това не забравих да си прибера парите, които ме чакаха на обичайното място.

За момент Максуел фон Щойбен забрави Ели и изля гнева си върху мене.

— Ти пък кой си? — пищеше той със зачервено до пръсване лице. — Кой, по дяволите, си ти?

Да бе, още малко и щях да му кажа.

— Най-добре си вдигай мръсния задник от този град. И никога вече да не си ми се мярнал пред очите.