Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 93
Джаки Колинс
Най-тъжното беше, че тя не можеше да го предотврати. Просто трябваше да направи филма — нямаше друг избор.
Докато Ричард и Ники се отпускаха в леглото си, Съмър кръстосваше клубовете по Стрип. Ваканцията й беше истинско приключение. А Ричард толкова хитро успя да премълчи пред майка й за кръшкането си — и да й даде пълна свобода, каквато впрочем заслужаваше. В Чикаго нещата оставаха толкова объркани и сложни — баща й, всичко останало. Само да можеше да се премести в Лос Анджелис за постоянно…
Във „Вайпър рум“, клуба на Джони Деп на булевард „Сънсет“, заедно с Тина, Джед и неколцина приятели се настаниха в едно ъгълче. Някои вече бяха надрусани или пияни.
— Виж ти! Виж ти! — възкликна тя. — Вижте кой влиза!
— Кой? — попита Тина и през рамо погледна към входа.
— Айдън Шон и Мик Стивън — избъбри Съмър, а очите й шареха по фигурите на отегчения актьор и непохватния режисьор, които си пробиваха път към бара в компанията на надрусана рижа мадама в прилепнала права черна рокля и яркочервени боти.
— На две крачки са от нас! — въодушеви се тя. — Отивам при тях.
— Как така ще ходиш при тях? — намръщи се Джед. — Даже не ги познаваш.
— Голяма работа — отговори самонадеяно Съмър. — Айдън ще играе във филма на майка ми — Мик го режисира — значи горе-долу се познавам с тях — сините й очи проблеснаха. — Хайде, Тина, ела.
— А, не — възрази Тина с чувство на превъзходство. — Не съм свикнала да тичам подир мъжете — обикновено те ме търсят.
Джед напълно одобри думите й. Не беше никак доволен, че Съмър се занася по други мъже.
— Е, добре, аз отивам — Съмър скочи на крака и се запромъква между хората в салона, преди някой да може да я задържи.
Спря се пред Айдън Шон.
— Здрасти — поздрави го и впери поглед право в него. Той сякаш не я забеляза.
— Изчезвай, русокоске — промърмори надрусаната рижава мацка.
— О, здрасти, хубавице — отзова се Мик и повдигна очила, за да види по-добре това невинно девичо видение с плътни устни и огромни сини очи.
— Едно питие?
В джоба си имаше фалшива идентификационна карта на пълнолетна, която й даде Джед. Защо да отказва?
— Мартини — поръча, уверена, че е много гъзарско.
— Мартинито идва — обяви Мик и облиза пресъхналите си устни.
— О… благодаря — изобщо не отклоняваше настойчивия си поглед от Айдън, а той въобще не й обръщаше внимание. Беше пълен непукист, но тя го смяташе за „убиец“. Искаше да говори с него, не с този режисьор с разплуто лице.
След още три мартинита се чувстваше на върха на щастието. Джед се приближи и каза, че се прибират.
— Аз ще я изпратя — заяви Мик.
— Не става, мой човек — отговори Джед.
— Всичко е наред — обади се тя, въпреки че залата вече беше започнала да се върти около нея. — Мик ще се погрижи за мене.
Джед се оттегли с явно неудоволствие.
— Утре ще имам махмурлук — изкиска се тя. — Тежък-тежък махмурлук.
— Имам вълшебно лекарство за махмурлук — Мик й намигна съучастнически.
— И какво е то? — попита тя самоуверено.
— Ела да идем до лимузината ми и ще ти го покажа — предложи той.
