Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 57
Джаки Колинс
Пъхна език в устата й, зачуди се дали има презерватив — надяваше се тя да има, защото на него вече не му трябваха. С изключение на сега. За да изконсумира този акт на порастване.
Нямаше начин да разбере.
Бавно съблече Кимбърли. Тя носеше дантелено бельо направо от каталога на „Тайната на Виктория“ — това наистина го възбуди. Първо свали закопчаващия се отпред сутиен — разкриха се хубави гърди с големи зърна. После я освободи от дантелените гащички — видя обръснатия й венерин хълм. Накрая разкопча колана за жартиери и смъкна чорапите й.
Когато тя вече беше гола, я сложи да легне на външната стъклена маса и бързо я изчука — помпа само няколко минути, преди да се изпразни.
В момента, в който свърши, искаше тя да си върви.
Обаче Кимбърли имаше други идеи — беше решена да му се наслади и след това и нищо не можеше да я спре. Събори го на един шезлонг, обви дългите си крака около него и го зацелува с влажни и страшни устни.
— Вкусно — мрънкаше тя, сякаш току-що беше изяла чиния макарони.
— Ще ти извикам такси — измърмори той, докато се опитваше да се вземе в ръце. — Късно е.
— Мислех, че жена ти я няма — обвинително изрече тя. — Защо да не мога да остана?
— Доведената ми дъщеря… ще се върне вкъщи всеки момент.
Рискована работа. Ами ако Съмър ги беше хванала?
Накрая успя да се измъкне от здравата хватка на Кимбърли и се заклатушка към телефона, за да поръча бързо такси. После събра дрехите й и я побутна леко в посока към банята за гости.
Когато тя се появи след няколко минути, беше облечена, но не и доволна.
— Ти не ме задоволи — оплака се. — Не свърших.
Какво им ставаше на жените днес? Не беше ли достатъчно, че тя го беше накарала да се усмихне?
— Следващия път — обеща той.
Неудобно очакване, докато чу да се приближава такси. След това пъхна сто долара в различни банкноти в ръката й и я изпроводи навън.
— Какво е това? — тя презрително се взираше в смачканите банкноти, почти готова да върне парите.
— За таксито — каза той.
— О — и тя задържа парите.
Точно когато беше на път да я настани на задната седалка на таксито, пред къщата спря лимузина и от нея изскочи Съмър.
— Ричард! — изненадано възкликна тя. — Мама върна ли се?
— Ъ-ъ… не — Ричард беше съвсем объркан. — Моята… ъ-ъ… асистентка и аз тъкмо свършихме още малко работа.
— Точно така — обади се Кимбърли.
Съмър засмука палец. Беше съвсем очевидно, че той я е свършил някаква. Да не би да я мислеше за пълна тъпачка?
Джед скочи от лимузината, решен да бъде представен.
— Господин Бари… сър. Аз съм голям почитател на работите ви. Вие сте един от стълбовете на индустрията.
— Благодаря ви — през зъби каза Ричард. Стълб да не би да означаваше стар? Кой все пак беше този досадник? И защо изпращаше Съмър до вкъщи с лимузина?
— Лека нощ — каза Съмър и влезе в къщата, за да покаже, че няма намерение да защитава Джед.
