Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 47

— Трябва да видя — той я отблъсна и изтича в кухнята.

Лара Ан се сви на канапето. Чу баща си да реве нещо, след това — шум от кратка борба и после — още една силна експлозия.

Остана точно там, където си беше, все още прикрила ушите си с ръце.

Изведнъж баща й се втурна в стаята с див поглед в очите си.

— Хайде, тиквичке — дръпна я той.

Очите му бяха целите налети с кръв и страшни, но тя обичаше татко си повече от всичко на света и не възрази.

— Къде отиваме, татко? — кротко попита тя.

— Далече оттук — промърмори той, вдигна я на ръце и я понесе през кухнята.

Просната на пода в кухнята лежеше майка й — от една дупка в гърдите й се виеше тънка спирала пушек.

До вратата се беше отпуснал брат й — главата му — пръсната наполовина. Навсякъде имаше кръв.

— Татко! Татко! Татко! — започна да пищи Лара Ан. — Мама е ранена. Мама кърви. Както и Анди.

Той не чуваше. Пренесе я през вратата и почти я хвърли на задната седалка в колата си. После скочи на шофьорското място и с рев се отдалечи от къщата.

— Татко, татко — хленчеше тя; беше толкова изплашена, че едва можеше да диша. — Какво е станало? Защо моята мамичка е на пода? Защо Анди е цял в кръв?

— Нищо — измърмори той, вдигна бутилка скоч от седалката до себе си и отпи глътка. — Те ще се оправят.

Тя плътно стисна очи и притисна колене към гърдите си.

— Татко, станало е нещо лошо! Кой го направи на мама и на Анди? Кой го направи?

— Майка ти си получи каквото заслужаваше — мърмореше той. — Приказлива кучка!

Лара Ан започна да плаче, цялото й тяло се тресеше от силни преглътнати хлипания.

Дан спря пред някакъв мотел, отиде на рецепцията и взе ключ. После паркира пред стаята и я внесе вътре. Тя все още плачеше — по лицето й се стичаше река от мълчаливи сълзи. Обичаше баща си, но сега със сърцето си усещаше, че той е сторил нещо ужасно лошо.

— Сядай и гледай телевизия — нареди й грубо.

— Искам да си вървим вкъщи — изхленчи тя.

— Прави каквото ти казвам. Включи телевизора и не започвай да цвилиш като майка си.

Той се пльосна на един стол и отпи още глътка от бутилката скоч, която сега вече беше почти празна.

Татко й никога не й беше говорил толкова рязко, но тя знаеше, че гневът му има нещо общо с бутилката в ръката му. Анди й бе казал, че когато хората пият така, те се напиват. А когато се напият, им става зле и говорят смешно. На татко й му беше зле.

С напредването на вечерта тя ставаше все по-изтощена и по-изтощена. Баща й отиде до колата и се върна с друга пълна бутилка скоч. Тя го гледаше, докато той изпи цялата бутилка и нещо си мърмореше.

По-късно същата нощ чу в далечината воя на полицейски сирени. И баща й ги чу, защото седна съвсем изправен и се взря право в нея.

— Изглеаш тошно кат майка си — езикът му се преплиташе. — Хубава си, но отвътре си курва — кат майка си. Грозна… малка… курва. Такиа са сички жени. Сфана ли?

Очите й се изпълниха с още повече сълзи и те потекоха надолу по бузите й. Баща й никога преди не й беше говорил такива ужасни неща. Тя беше любимката му, той винаги я бе обичал.