Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 45

* * *

— Отвратително коте! — Анди, по-големият й брат, викна в лицето й. — Мършаво малко отвратително коте!

— Не съм отвратително коте! Не съм! — отвърна Лара Ан.

— Напротив, си — каза Анди. Беше на осем години и много красив. Когато не се биеха, Лара Ан го обожаваше.

— Мамо, мамо… мога ли да си взема още едно парче пиле? — попита Лара Ан.

— Какво, миличка? — Елън, майка й, изглеждаше разсеяна, докато се мотаеше из кухнята.

— Още пиле, мамо, тооолкова е вкусно.

— Извинявай, миличка, но трябва да оставя малко и за татко ти.

— Защо трябва да го чакаме? — поиска да разбере Анди. — Той винаги закъснява.

— Защото мама казва, че трябва — бързо отговори Лара Ан.

— Ти млъквай — Анди се оплези зад гърба на майка си.

— Не, ти млъквай — натърти Лара Ан с почервеняло лице. — Мама винаги е права — нали, мамо?

— Млъкнете и двамата — Елън отхвърли назад свободно пуснатата си коса. Беше изключително красива — с широко отворени лешникови очи и естествено руса коса, която падаше на меки вълни под раменете й.

Лара Ан се вгледа в майка си и въздъхна с копнеж.

— Един ден искам да стана точно като тебе, мамичко. Тооолкова си красива.

— Благодаря ти, обич моя — каза Елън, докато вадеше картонена кутия шоколадов сладолед от фризера. — И ти си красива.

— Не, тя не е — подигра се Анди. — Тя е глупаво тъпо момиче.

— Мога ли да стана известна художничка, когато порасна, мамо? — попита Лара Ан, без да му обръща внимание. Мислеше си за училище и за цялото удоволствие от часовете по рисуване. — А, мога ли?

— Можеш да станеш каквато си поискаш, сладката ми — отговори Елън и нежно погали дъщеря си по бузата.

— Знам каква можеш да станеш — гадно се обади Анди. — Можеш да станеш най-грозното момиче в блока.

— Вече ти казах веднъж, Анди — сопна се Елън, — и няма да ти го повтарям. Не бъди зъл с малката си сестричка.

— Аз не съм зла — гордо каза Лара Ан. — Аз съм добра.

— И ти си зла — натърти Анди. — Зла! Зла! Зла!

— Не, не съм.

— Да, зла си.

— Ще се държите ли прилично и двамата? — възкликна Елън. — Днес не съм в настроение.

— Може ли да гледам „Ангелите на Чарли“, моля те, мамо! — пожела Лара Ан.

— Не, аз искам да гледам „Царете на риска“ — прекъсна я Анди.

— Ред е на Лара Ан да избира — намеси се Елън. — Тази вечер и двамата ще гледате „Ангелите на Чарли“.

— Майната ви! — извика Анди.

Елън се намръщи.

— Какво каза?

— Майната ви! Майната ви! Майната ви!

— Когато баща ти се прибере вкъщи, ще ти измие устата със сапун, млади човече.

— Не ми пука.

— Ще ти запука, когато той чуе какви ги говориш.

— Мамо, какво значи „духач“? — попита Лара Ан; хубавото й личице беше съвсем невинно.

— Какво? Какво каза? — разкикоти се Анди.

— Къде си чула тази дума? — попита Елън със зачервени страни.

— Татко я каза веднъж за господин Дън.

— Татко ти не използва такива думи.

— Използва! Използва! Чух го.

— Не, не използва. И никога вече не повтаряй тази дума. Тя е много лоша.

— Ама какво означава, мамо?

— Аз знам какво означава — самодоволно се усмихна Анди. — Това е, когато един мъж напъха пишката си в устата на някое глупаво момиче.

Елън гневно се обърна към него: