Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 46

— Млъкни, Анди. Млъкни веднага!

В този момент вратата се отвори и в стаята влезе бащата на Лара Ан, Дан. Беше едър, самодоволен човек — и хубав, въпреки прекалено големите си челюсти и корема, който растеше с всеки изминал ден.

— Татко, татко! — изписка Лара Ан, изтича към него и се хвърли в ръцете му. Дан вдигна малката си дъщеря, прегърна я и я целуна. Тя усети мирис на алкохол в дъха му, но беше свикнала. Баща й имаше магазин за алкохол и я водеше там всяка събота сутрин; понякога, когато нямаше хора, седяха отзад и той й позволяваше да пие кока-кола, колкото може да погълне, докато той отпиваше скоч направо от бутилката и я предупреждаваше да не казва на никого.

— Може ли да изям половината от твоето пиле, татко? — попита тя, сгушена в него.

— Закъсня — обади се Елън раздразнително, докато правеше нещо на печката.

— Радвам се, че забеляза — отвърна Дан и остави Лара Ан на пода.

— Какво трябва да означава това? — попита Елън.

— Знаеш какво означава — той леко се олюляваше.

— Не, не зная.

Дан си придърпа стол до кухненската маса, седна и нареди на двете деца да отидат в другата стая и да гледат телевизия.

— Искам да остана при тебе, татко — възрази Лара Ан, вкопчила се в ръката му.

— Не, тиквичке — той я тласна леко. — Ще се видим с тебе, след като се навечерям.

— Хайде, отвратително коте — хвана я Анди за ръката.

Елън предупредително размаха пръст срещу хубавия си син.

— Не забравяй — „Ангелите на Чарли“.

Лара Ан седеше тихо пред телевизора, втренчена във Фара Фосет и великолепния й ореол от златни къдрици. Анди се заигра с някаква количка и започна да се влачи по пода на дневната, като издаваше силни автомобилни звуци.

— Тихо, Анди — обади се тя.

— Не! — той отново й се оплези. — Ти си глупаво момиче. Момичетата трябва да мълчат.

— Не, не трябва.

— Напротив, трябва.

— Не, не трябва.

Бяха толкова заети със спора си, че в началото не чуха силните гласове, идващи от кухнята.

Тогава Анди се обади:

— Пак се бият — слушай!

— Кучка! — чуха Дан да вика. — Приказлива кучка!

След това гласът на Елън:

— Как се осмеляваш да ме обвиняваш.

— Ще те обвинявам в каквото си искам. Всички в града говорят за тебе и онзи зъболекар! Не запълва само дупките по зъбите ти, Елън… не само шибаните ти зъби.

— Елиът Дън не ми е нищо повече от приятел.

— Да бе, приятел, дето ти го начуква отзад.

Силните гласове изплашиха Лара Ан.

— За какво говорят? — прошепна тя.

— Не знам — отговори Анди.

— Отказвам да ставам за смях на този град — извика Дан. — О, не, не и аз. Не и Дан Леонард.

— Хората обичат да клюкарстват, нищо не е станало.

— Ти го казваш.

— Това е истината. — Моментна тишина. После: — Дан… О, Боже… какво правиш? Какво правиш?

— Защитавам шибаната си мъжественост. Нещо, което трябваше да съм направил много отдавна.

— Не ставай глупак, Дан — гласът на Елън се извиси до панически писък. — Това… не е… нормално. МОЛЯ ТЕ, НЕДЕЙ… НЕДЕЙ… НЕЕЕ!

Последва ужасно силна експлозия. Лара Ан подскочи и покри ушите си с ръце. Знаеше, че е станало нещо лошо.

Анди се втурна напред.

— Не отивай — прошепна Лара Ан, вкопчила се в ръката му. — Страх ме е, Анди. Стой тук при мене.