Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 44

Джаки Колинс

— Разкажи ми за Лара Айвъри — небрежно се обади той. — Каква е тя всъщност?

— О, всички обичат Лара — отговори Трини. — Тя е много известна. Тази дама не си играе на голямата звезда. — Хвърли му бърз поглед. — Прекрасна е, нали?

Джой кимна.

— С кого спи?

— Откъде да знам.

— Хайде, Трини, ако тя си ляга с някого, това трябва да е известно на целия екип.

— Всъщност тя никога не се занимава просто с някого.

— Как така?

— Тя е особена — Трини се прозина — беше й досадно да говори за Лара. — Значи — продължи тя, — годеницата ти ще дойде при нас?

— Може би — поколеба се Джой. — Ами твоят годеник?

— Марек идва в края на седмицата — Трини го каза с огромна усмивка. — И, човече, едва ще го дочакам!

Тази вечер Лара говори дълго по телефона с Ники. Обсъдиха Ричард, удовлетворението му от играта й и начина, по който върви монтажът на „Френско лято“. После говориха за „Мечтателят“, а Лара започна да разказва историите с Кайл Карсън.

Ники не можа да се въздържи и се разсмя.

— Тоя звучи определено като господин Голямата работа — обади се тя. — Истински таралеж в гащите.

— Абсолютно си права — отговори Лара. — И е бавен. Екипът му вика „десетдубълният Кайл“! — и двете се изкискаха. — Какво прави Съмър?

— Не мога да я контролирам — оплака се Ники. — Единственото, което я интересува, са купони, купони и пак купони!

— Възрастта й е такава — увери я Лара. — В тебе тя не вижда майчинска фигура. В края на краищата ти си само със седемнайсет години по-голяма от нея и тя вероятно малко ревнува.

— Глупости — твърдо възрази Ники. — Защо да ме ревнува Съмър? Тя е прекрасна.

— Както и ти — като личност, като човек със страхотна кариера, а и с много известен и уважаван съпруг.

— Не — възпротиви се Ники. — Не става въпрос за ревност. Момичетата на възрастта на Съмър смятат всеки за пълен идиот, а себе си — за най-умните хора на планетата. Струва ми се, че и аз бях такава, а ти?

— Не си спомням — бързо каза Лара.

Ники знаеше, че Лара не говори за детството си, което очевидно не е било много щастливо. Всичко, което знаеше, беше, че родителите на Лара са загинали при автомобилна катастрофа, когато е била много малка, и са я отгледали разни роднини. Веднъж беше попитала Ричард.

— Лара не се връща към миналото си — бе казал той. — Остави я на мира. — И тя го бе направила.

— Както и да е — продължи Лара. — Не се безпокой за Съмър, тя ще се оправи.

— Определено се надявам да стане така — навъси се Ники. — Започвам да се чувствам като досадницата на годината.

— Ще прочета сценария веднага щом пристигне — обеща Лара.

— Тогава ми се обади незабавно. Не мога да дочакам реакцията ти.

Лара затвори телефона и отиде на задната тераса, откъдето се взря в мрака. Искаше да се поразходи по брега, но не сама — тъмнината беше твърде плашеща.

Понякога всичко беше твърде страшно… Особено когато спомените се върнеха, за да я преследват. Кошмарните спомени…