Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 240

— Спри да го повтаряш — смъмри я Тина. — Хайде, да тръгваме.

Скочи от колата, даде ключовете на пиколото на паркинга и двете влязоха в хотела.

— Завий — нареди Шелдън.

— Не мога, има движение — отговори Ники.

— Направи го! — заповяда той и я вбеси.

— Не се паникьосвай, Шелдън — студено каза тя. — Влязоха в хотела. След пет минути ще бъдем при нея.

Движението намаля и тя зави в автомобилната алея на хотела.

— Гости ли сте? — попита пиколото, когато й отвори вратата.

— Не, ще влезем само за малко — обясни тя. — Моля ви, паркирайте колата ми някъде наблизо.

Влязоха във фоайето. Нямаше и следа от Тина или Съмър.

Ники отиде на рецепцията; Шелдън я следваше плътно.

— Извинете — започна тя. — Две млади момичета току-що влязоха тук. Можете ли да ми кажете къде отидоха?

Жената зад тезгяха отговори:

— Съжалявам, но не можем да даваме такава информация.

Шелдън удари с юмрук по плота.

— Едно от тези момичета ми е дъщеря — изрева той. — Тя е на петнайсет години. Предлагам ви да ми кажете къде отидоха, в противен случай ще извикам полицията и ще трябва да кажете на тях.

— Само момент, господине — жената се беше втрещила. — Ще повикам управителя.

— Правете каквото искате, но няма да напусна това фоайе, докато не си върна дъщерята.

— Хей — беше самият Норман Бъртън.

Съмър погледна в очите му на плюшено кученце и си помисли: Не, не съм сгрешила. Наистина е той. И наистина е готин.

— Какво ти стана? — усмихна й се той. — Видях те за секунда, после вече те нямаше.

— Изглеждаше ми доста зает — подхвърли тя.

— Никога не съм твърде зает за сладко зайче като тебе — той я хвана за ръка и я вмъкна в апартамента.

Клуни се беше изтегнала на канапето и изглеждаше отсъстваща. Махна колебливо в тяхната посока. Съмър забеляза, че все още има малко бял прах на покритата със стъкло масичка, и стомахът й се сви.

— Искате ли да си смръкнете? — Норман посочи към праха.

— Не употребявам кокаин — неодобрително отговори тя. — Нито пък Тина — добави и хвърли на Тина предупредителен поглед.

— Но ако имаш някаква трева… — бързо се обади Тина. — Тогава можем да говорим!

— Хайде, пиленце — Норман избута Съмър в спалнята. — Ела да видиш какво имам за тебе.

— Само аз? — тя го гледаше право в очите.

— Само ти — отговори той и белите му зъби блеснаха насреща й.

Управителят на хотела беше истински жител на Бевърли хилс с къдрава сребърна коса и орехово-кафяв слънчев загар.

— Какъв е проблемът? — той пренебрегна Ники и хвърли на Шелдън поглед, в който се четеше „ние, мъжете, се поддържаме“.

— В момента няма проблем — сухо отговори Шелдън, поел отговорността. — Аз съм доктор Шелдън Уестън. Непълнолетната ми дъщеря е в този хотел и аз искам да знам къде точно.

Управителят не искаше да има неприятности. Погледна към чиновничката на рецепцията.

— Знаете ли къде може да е дъщерята на този джентълмен?

— Ъ-ъ… да, господин Бел. Тя и още една млада дама се качиха в апартамента на господин Бъртън.

— Това трябва да е мансардният апартамент — отбеляза управителят. — Мога да ви придружа догоре и ще видим дали дъщеря ви е там. Обикновено не бих и сънувал да безпокоя гостите ни в този късен час, но след като вие изглеждате толкова сигурен…