Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 238
Джаки Колинс
Много коли обръщаха и се отправяха обратно към града, което означаваше, че движението напред не е сериозно. Но пътят ставаше все по-опасен. Пръскаха пясък по магистралата; малки парчета започваха да се ронят надолу от мокрите скали.
Той знаеше, че е най-добре да побърза и да се добере дотам, докато още може.
Един поглед към лицето на Алисън беше достатъчен, за да убеди Лара, че трябва да се измъкне колкото се може по-бързо. А как да го направи, като дори не може да стигне до стъпалата надолу към брега?
Скри се в гъстите храсти, заобикалящи терасата, задържа дъх, отчаяно мислеше какво би могла да използва за оръжие, ако Алисън я нападне.
После си спомни, че в едната страна на двора има малка градинска барака. Започна да се промъква към нея.
Веднъж отминал мястото на катастрофата, Джой вече се справяше добре. Опита да звънне в болницата от телефона в колата. Информираха го, че Каси още не е била приета. След това звънна на сестра й, каза й какво се е случило и да тръгне към болницата колкото се може по-бързо.
Можеше да мисли само за това, че, слава Богу, Лара не е била в колата.
Дъждът го заслепяваше, състоянието на пътя ставаше все по-опасно с всяка изминала минута, но той успяваше да кара бързо и забави чак когато стигна до пътя за Пойнт Дюм, където затърси отбивката, намери я и рязко зави наляво.
Сега се озова на някакъв кален път, тъмен и безлюден. Колелата на колата му се въртяха и плъзгаха в калта и доколкото можеше да види, там долу нямаше нищо. Забави мерцедеса. Маги сигурно беше сбъркала и му бе дала грешни ориентири.
Беше готов да обърне назад, когато почти се удари о една кола, паркирана отстрани на голяма отворена порта, водеща към изолирана къща.
Две мисли минаха през ума му. Чия беше тази кола? И защо в къщата не светеше?
Остави фаровете на мерцедеса включени, мина през портата и спря точно пред къщата.
Лара се промъкваше тихо през гъстия шубрак, ръцете й бяха издраскани и издрани от бодлите на розите и стърчащите палмови листа. Продължаваше да върви, сигурна, че в бараката трябва да има нещо, което би могла да използва за оръжие, нещо, с което да може да отвърне на удара.
Отказваше да бъде жертва. Била е жертва много пъти и това нямаше да се повтори. Беше Лара Айвъри — оцеляващата. Не беше актриса, която играе роля — това беше истинският живот, а тя — в положение, от което смяташе да се измъкне сама.
Когато видя баща си да се самоубива, не беше на себе си. Но сега беше и никой не можеше да я унищожи.
Препъна се пред бараката и тъкмо смяташе да отвори вратата, когато изотзад върху нея се нахвърли огромно тяло.
— Хванах те! — извика Алисън Сиуел, събори я на земята и двете се затъркаляха в калта. — Хванах те, хубава малка кучко — тържествуваше Алисън.
— Какво искаш от мене? — изпищя Лара. — Какво съм ти направила?
Алисън я обхвана с тежките си ръце и я притисна в здрава мечешка прегръдка.
— Единственото, което исках, беше да съм ти приятелка — надвика тя стенанията на виещия вятър. — Но ти не искаше приятелка като мене, нали? Не бях достатъчно добра за вкуса ти. Бях твърде грозна, нали?