Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 239

— За какво говориш? — извика Лара, докато отчаяно се бореше да се измъкне.

— Сякаш не знаеш — отвърна Алисън, възседна я и я прикова към земята с тежестта си.

После вдигна ножа.

Светкавица освети небето. Лара вдигна поглед, видя ножа и издаде дълъг ужасен писък.

— Сега ще разберем коя от нас е по-известната — виеше диво Алисън. — Сега действително ще разберем!

ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА

Съмър си взе душ, изми си косата и се гримира. Тина беше повече от услужлива. Приготви й чаша гореща готова супа, извиняваше й се често, после й каза, че е говорила с Норман и той е настоял да се върнат още същата вечер, защото на другия ден тръгвал за снимки.

— Трябва да довършим сделката — въодушеви се Тина. — Ако правилно си изиграеш картите, може би той ще те покани да го посетиш на снимките. Няма ли да бъде супер?

Съмър се изкушаваше. Супата и душът я бяха накарали да се почувства по-добре и за да я доизкуши, Тина й зае много секси костюмче на Долче и Габана с къси панталонки.

Минаваше един сутринта, когато тя реши, че може би Тина е права — щеше да бъде мъдро да довършат сделката, докато още има тази възможност. Въпреки че дълбоко вътре в себе си желаеше просто да поспи.

— Добре — съгласи се най-после. — Ако смяташ така, ще отидем.

— Отлично! — възкликна Тина и те тръгнаха.

— За Бога — обади се Шелдън. — Губиш ги.

— Не — натърти Ники. — Мога да видя колата пред себе си.

— Трябва им само един зелен светофар и ще се преебеш.

— О, Шелдън — подигра го тя. — Използваш нецензурни думи. Какво ти става?

— Не ми харесваш, Ники — той се беше втренчил право напред.

— Харесвах ти, когато бях млада.

— Е, определено не харесвам жената, в която си се превърнала.

— Тогава млъкни и ме остави на мира — отсече тя. — Единствената причина да сме заедно е, че трябва да открием дъщеря си.

Когато се приближиха до хотела, Тина се обади:

— Слушай, има нещо, което забравих да ти кажа.

— Какво? — попита Съмър.

— Клуни може още да е там — изрече Тина. — Но това е гот, щото тя е толкова известна.

— И защо да е още там? — подозрително попита Съмър.

— Мисля, че той обича, знаеш, нали, да е с нея. Нищо романтично, но ъ-ъ… тя е нещо като негова приятелка.

— Не разбирам — каза Съмър.

— Виж — успокои я Тина. — Сигурна съм, че двамата ще бъдете сами. Ако тя е там, аз ще я задържа в другата стая.

Съмър поклати глава. Някак си усещаше, че е въвлечена в нещо, което не иска да прави. Обаче все пак… Норман Бъртън с усмивката му на плюшено кученце. Ако можеше да стане госпожа Норман Бъртън, никой не би могъл и да я докосне. Сега, след като баща й беше в Лос Анджелис, трябваше да намери някой да я защитава.

— Добре — и леко въздъхна. — Предполагам, ако задържиш Клуни в другата стая, всичко ще бъде наред.

— И — Тина понижи глас — Норман има първокласна трева. Казах му, че си падаме.

— Така ли? — Съмър си помисли, че последното нещо, което й се прави, е да пуши марихуана.

— Хей, пристигнахме — каза Тина. — Искаш ли да съобщя за онзи боклук, дето се е опитал да те изнасили?

— Не, не — бързо изрече Съмър. — Съвсем не. Беше само по моя вина. Не трябваше да ходя в дома му. Беше тъп ход.