Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 242

— Тина? — обади се Ники. — Къде е?

— Не мисля, че господин Бъртън ще ви е благодарен, че идвате тук и го безпокоите посред нощ — Клуни изведнъж стана много отракана.

Управителят беше объркан. Започна да се извинява, но не се бе съобразил с Ники, която изведнъж се промъкна покрай него в апартамента.

Тина се втренчи в нея шокирана.

— Ти ли си Тина? — попита Ники.

— Ъ-ъ… да. Защо?

— Къде е Съмър?

— Ъ-ъ… не е тук — започна Тина.

— Глупости! — отряза я Ники. — Видях я да влиза в хотела с тебе — и преди някой да успее да я спре, тя стигна до вратата на спалнята и я отвори.

Съмър хвърли цигарата марихуана и скочи от леглото.

— Боже мой! Какво правиш тук, мамо?

— Мамо? — повтори Норман Бъртън.

— Отиваме си вкъщи, Съмър — Ники се опитваше да остане спокойна, въпреки че беше съвсем неприятно изненадана да открие дъщеря си, седнала в леглото в хотелска стая с някакъв полугол актьор. — И си тръгваме веднага.

Съмър неохотно се повлече към вратата. Можа да разбере, че майка й не е в настроение да спори.

— Аз… аз… не знам какво да кажа — измърмори тя.

— Сигурна съм, че ще измислиш нещо — обади се Ники. — Баща ти също е тук.

Съмър спря насред пътя си.

— О, не! — изписка тя. — Не отивам никъде с него. Свърши, мамо, свърши. Никога няма да се върна при него.

— Защо не?

— Накарай го да си върви, или оставам тук.

Ники се намръщи.

— За какво говориш?

— Моля те, мамо — трескаво говореше Съмър. — Не мога да ти го кажа сега. Не и пред всичките тези хора.

Шелдън се появи на вратата зад нея.

— Съмър — строго каза той, — как наричаш това поведение?

— Какво, по дяволите, става тук? — избухна Норман Бъртън. — Клуни — извика, — отърви ме от всичките тези хора.

Управителят също влезе вътре и ги изведе всичките в коридора, включително и Тина. По това време Съмър вече хлипаше неконтролируемо.

— Какво й става? — попита Шелдън. — Дрогирана ли е?

Тина се обърна към него.

— Не, не е дрогирана, гаден дърт перверзник такъв. Ужасена е, че те вижда.

Шелдън изведнъж пребледня.

— Предлагам да си държите езика зад зъбите, млада госпожице.

— А аз предлагам да си държиш панталоните закопчани — натърти Тина.

— Някой ще ми обясни ли какво точно става тук? — намеси се Ники.

— Предполагам, че Съмър не ви е казала — горещеше се Тина. — И ако не е… крайно време е някой да ви каже.

— Какво да ми каже?

— Бившият ви дъртак е ходил в стаята на Съмър, откакто тя е станала на десет години, и е вършил всякакви мръсотии с нея. Защо си мислите, че е толкова объркана? И как така вие не знаете нищо за това?

Ники усети как земята се разтвори, за да погълне целия й свят. Погледна към Шелдън. Той се бе втренчил надолу с пребледняло лице.

— Вярно ли е, Шелдън? — повиши тя глас.

— Това… това побъркано момиче не знае какво говори — измрънка той.

Ники се обърна към Съмър.

— Вярно ли е?

Съмър кимна, бузите й бяха мокри от сълзи.

— Аз… аз исках да ти кажа, мамо, но не можах. Тебе винаги те нямаше, а аз не исках да те разстройвам и… моля те, мамо, нека да дойда с тебе в твоя дом. Моля те! Никога повече не искам да го виждам.