Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 237
Джаки Колинс
Но доколкото можеше да прецени, нямаше да е достатъчно бързо.
Кучката се опитваше да избяга. Това не беше много умно, защото Алисън Сиуел можеше да тича по-бързо от всеки друг. Беше преследвала повече знаменитости, отколкото можеше да си спомни. Преследваше ги и ги хващаше в обектива си.
Отвън дъждът се лееше на ужасни порои. Лара Айвъри не можеше да се измъкне от нея — нямаше смисъл да опитва.
Алисън вдигна качулката на парката и решително се отправи към мястото, където за последно бе видяла Лара.
Кучка! Вече нямаше да е хубавото момиченце, когато Алисън я намушка. Не, не и Лара Айвъри, олицетворението на всичките хубави момиченца, които Алисън бе принудена да гледа година след година. Актрисите от киното. Надменните супермодели, които се движеха по подиумите и показваха кльощави тела и фалшиви цици, усмихваха се срещу камерата, сякаш бяха единствените красавици на света. Мразеше ги всичките!
Лара щеше да бъде наказана заради всички тях. Заради спокойната красота на Мишел Пфайфър; заради Наоми Кембъл и великолепната й усмивка; заради Синди Кроуфорд с прекрасния й малък белег; заради печелившия чар на Уинона Райдър.
Да, Лара Айвъри щеше да плати. Щеше да плати заради всички тях.
— О, по дяволите! — възкликна Джой, когато стигна до мястото на катастрофата и разпозна останките от колата на Каси. Рязко спря мерцедеса на банкета и изскочи от него.
Боже Господин. Ами ако Лара беше ранена? Ако беше мъртва? Не можеше да понесе тази мисъл.
Затича към спасителите, които упорито изправяха огънатия метал.
— Къде са хората, които са били в тази кола? — попита нетърпеливо.
— Откараха ги в болница — отговори един от мъжете.
— В коя болница?
— Не знам, но не беше отдавна.
— Има ли някой… убит? — едва успяваше да произнесе думите.
— Трябва да питате онова ченге ей там. Той беше тук, когато дойде линейката.
Изтича при ченгето.
— Онази кола там ваша ли е? — попита ченгето. — Разкарайте се оттук. Не виждате ли какво става?
— Познавах хората в сааба. Добре ли са?
— Да, да — жената е доста нарязана и има счупени кости, но докторите казаха, че ще се оправи. Мъжът в поршето обаче няма да го бъде — излязъл е направо през прозореца — не си е сложил колана.
— В сааба имаше две жени. И двете ли са добре?
— Беше само една в колата, шофьорката. Доста едра жена. Задникът й трябва да я е спасил.
— Само една? Сигурен ли сте?
— Да. Отведоха я в болницата „Сейнт Джон“. Сега ми направете услуга и разкарайте колата си оттук.
— И не беше Лара Айвъри?
Ченгето се разсмя.
— Кинозвездата? Да не ме поднасяте? Ако беше Лара Айвъри, аз щях да знам.
— Благодаря — каза Джой.
— Надолу по магистралата има кал и големи локви, така че ако не трябва да пътувате натам, се връщайте обратно.
— Трябва да се прибера вкъщи.
— По-добре побързайте, защото скоро може и да затворим пътя.
— Дадено, благодаря.
Затича обратно към мерцедеса. Нещо не пасваше. Беше преизпълнен със същата несигурност, която бе усетил, когато посети майка си през онзи нещастен ден и всичко свърши със смъртта на Дани.