Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 220

— Добре — Ники гледаше свирепо Шелдън. — Ще се поровя в нещата, които е оставила тук, и ще видя какво мога да открия.

Сам караше мотор — не беше точно „Харли“, но беше хубав. Съмър беше седнала зад него и го стискаше здраво през кръста, притискайки тялото си към гърба му — нямаше друг избор, ако не искаше да се изтърси.

Слава Богу, все още на света имаше такива свестни момчета, които не тръгват да те свалят още в мига, в който ги погледнеш. Притисна глава към раменете му. Очите й се затваряха. Беше толкова изморена, че едва гледаше.

Сам караше твърде бързо по мокрите от дъжда улици. Това обаче не я смущаваше. Тя обичаше високите скорости. Беше вълнуващо. Всеки път, когато спираха на червено, той се обръщаше, за да я попита дали се чувства добре.

— О, да — сухо отговори тя. — Никога не съм се чувствала по-добре.

— Ти си малка подигравчийка — засмя се той. — Нали?

— Не толкова малка — измърмори тя.

Сам живееше в ателие в голяма къща във Вали. То се състоеше от две големи стаи — едната служеше за спалня и гостна, а другата беше самото ателие, пълно с много картини, предимно портрети.

Тя се огледа наоколо.

— Наистина си ги бива — похвали го тя. — Добри работи.

— Зная — отговори той, самият господин Скромност. — Един ден ще правя само това. И вече никога няма да паркирам коли.

— Благодаря, че реши да ме приютиш за тази нощ, Сам. Трябва да ти призная, че бях на партито на Норман Бъртън, но не пожелах да остана при всичките тези гадни курветини. Въобще не предполагах, че ще се получи така.

— Много добре знаех къде точно си била. Нямаш родители, нали?

— Не и в хотела.

— А къде?

— Баща ми е в Чикаго, а мама е тук. Разведени са.

— Родителите ми се разведоха, когато бях на пет години.

Да, но се хващам на бас, че баща ти не е влизал в стаята ти посред нощ, за да те малтретира — искаше да каже тя. Но си замълча. Достатъчно глупаво беше от нейна страна, че го сподели с Тина.

— Нямам много храна — каза той. — Вземи си сама.

Тя отвори хладилника. Там имаше половин парче пица и малко мухлясало сирене.

— Не съм гладна — съобщи тя. — Само съм скапана. Добре ли е да се настаня на кушетката в ъгъла?

— Легни на леглото — разпореди се той. — Имам да довърша някои неща и няма да ми се наложи да спя тази нощ.

— Сигурен ли си?

— Цялото е на твое разположение — благородно заяви той.

— Благодаря.

— А банята е там — и й посочи. — Пижама ще намериш на вратата.

Тя изтича в банята и се преоблече в пижамата. Въпреки че й беше с няколко номера по-голяма, тя се чувстваше по-добре от всякога. След това се мушна в леглото, като си мислеше, че утре ще си вземе багажа от Тина и може би ще отседне в хотел за няколко дена, докато реши къде да отиде след това.

Каквото и да се случи, никога няма да се върне в Чикаго.

Да остави Шелдън и Айдън сами заедно не беше най-доброто й хрумване, но Ники отиде в гостната да претърси нещата на Съмър, които тя беше оставила, преди да си тръгне.

След няколко минути откри името на Джед с две удивителни след него, надраскано на лист хартия.

Набра телефонния номер, но попадна на телефонен секретар: